Често срещани гинекологични заболявания и лечение

Информация

Значение на профилактиката

С всяка изминала година броят на жените с различни гинекологични заболявания нараства. За съжаление възрастовата граница все повече пада. Профилактиката е от изключителна важност за ранната диагностика и по-ефективното лечение на редица болести.

На периодични профилактични гинекологични прегледи подлежат всички възрастови групи жени, водещи полов живот, поне веднъж годишно, а най-добре на всеки 6 месеца. Те трябва да включват клиничен преглед, ехографско изследване, цитонамазка, влагалищен секрет. Поради нарастващата тенденция за увеличаване на заболеваемостта от рак на маточната шийка, препоръчваме на всички дами да добавят към профилактичния си преглед и колпоскопията.

Видове кисти и методи за лечение

От съществено значение за диагнозата и терапевтичното поведение при кистите са възрастта на пациентката, клиничните оплаквания, ехографският вид на находката и стойностите на специфични лабораторни изследвания.

В млада възраст се срещат пациентки с нередовен или липсващ менструален цикъл, окосмяване от мъжки тип, промени по кожата, характерен ехографски образ на яйчниците. Тези симптоми най-често са свързани със синдрома на Щайн Левентал (Поликистоза на яйчниците). Обикновено лечението е консервативно с хормонални препарати. Кистите над 3-4 см, които не се повлияват от хормоналното лечение, трябва да бъдат отстранени оперативно. Според съвременните стандарти оперативната намеса се извършва по лапароскопски път.

Характерни за по-младата възраст са и фоликуларните кисти, резултат на неслучила се овулация. Те също имат характерен ехографски вид – с очертани контури, тънка стена, ясно съдържимо.

Кистите на жълтото тяло са друг вид кисти, при които жълтото тяло, образувано след овулация, не претърпява обратно развитие.

Дермоидните кисти се откриват случайно при профилактичен преглед, обикновено без съществени оплаквания. Те се развиват от ембрионални тъкани и поради по-високия си онкологичен потенциал трябва да бъдат оперирани.

Тук е мястото да се спомене и фактът, че все по-често в тази възраст се срещат и ендометриозните (шоколадови) кисти.

Консервативно лечение с хормонални препарати за срок от 3 месеца трябва да бъде приложено при фоликуларните и кистите на жълтото тяло, но не и при ендометриозните, дермоидните и кистите, съмнителни за злокачествено заболяване. След този срок се препоръчва оперативно лечение за отстраняване на кистата по лапароскопски път. Важно е да уточним, че с цел съхранение тъканите на яйчника и запазване на яйчниковия резерв при нераждали жени само коагулираме кистата. При раждали жени, които нямат планове за още деца, кистата се отстранява заедно с нейната капсула, което води до известно намаляване на яйчниковия резерв.

Може ли киста на яйчника да прерасне в рак?

Съществува такъв риск, особено при продължително „наблюдение” на кистите. Карциномът на яйчника обикновено засяга жени над 40 години, но за съжаление все по-често се среща и при по-млади жени. Ето защо не трябва да бъдат подценявани профилактичните прегледи при акушер-гинеколог.

Киста по време на бременност

Киста по време на бременност се открива случайно, като нормално тя изчезва до края на първия триместър. Ако кистата не изчезне, но нейната големина не нараства, рискът за бебето и майката е несъществен. Редно е да бъдат проследявани характерните туморни маркери. В редки случаи се налага оперативно лечение и по време на бременността.

Ендометриоза и методи за лечение

Има различни теории за възникване на Ендометриозата. Най-популярната от тях е, че клетки от вътрешността на матката (ендометриума) мигрират в коремната кухина, като засягат най-вече яйчниците, матката, маточните тръби, червата, перитонеума и пикочния мехур.

Най-честите клиничните прояви на ендометриозата са болезнена менструация, болезнен полов акт, болезнена дефекация, нарушен менструален цикъл и безплодие. Болката с различна степен на изразеност е най-характерното оплакване. В резултат на болестта се развиват т.нар. „шоколадови кисти” на яйчниците, сраствания, нарушава се проходимостта на маточните тръби и в около 50% от случаите се стига до стерилитет.

Лечението може да бъде медикаментозно или хирургично, но златният стандарт е оперативно отстраняване по лапароскопски път на ендометриозните кисти и последващо медикаментозно лечение с препарати, блокиращи менструалния цикъл (GnRH аналози). Така рискът от рецидиви на ендометриозата е най-малък.

Миома и методи за лечение

Миомата се среща доста често при определена възраст при над 50% от жените. При дадена големина и локализация, жените нямат проблеми. Тя става „миомна болест” при възникване на характерни усложнения и оплаквания – патологично маточно кървене, тежест и болка ниско в корема, стерилитет.

Лечението се прецизира в зависимост от възрастта на пациентката и нейните репродуктивни намерения. То може да бъде консервативно (с различни медикаменти) или оперативно – в голям процент от случаите с лапароскопска органо-съхраняваща операция.