Как да подобрим чревното здраве на бебето и малкото дете? – съвети от гастроентеролозите във ВИТА

1. Какво значи микробиом и микробиота?
 Микробиота е общност от микроорганизми, обитаваща дадена среда. Те могат да принадлежат към различни групи - бактерии, дрожди, протозои и др. Счита се, че микробиотата в човешкия организъм достига до 100 трилиона симбиотични микроорганизми (за сравнение, счита се, че възрастен човешки организъм е изграден от около 30 трилиона клетки). Съставът на микробиотата в различните органи е различен по отношение на вида и количеството - разграничават се "кожна микробиота", чревна микробиота (ЧМ)" и т.н.

 Микробиом е понятие, около което има повече объркване, тъй като доскоро съществуваха няколко различни дефиниции съгласно екологични, генетични и други принципи. През изминалата 2020г, панел от експерти въведе нова дефиниция за микробиома, съгласно която той се явява съвкупност от микробиота и тяхната "сцена на действие". Тя включва структурни (белтъци, липиди, полизахариди), генетични (структурна ДНК/РНК, мобилни генетични елементи) , метаболитни (сигнални молекули, токсини, и много други) молекули на микроорганизмите, както и елементи на средата, в която се развиват.

2. Кога се формира чревната микробиота?
Преди раждането червата на бебето са стерилни или съдържат много малко микроби, така че реално колонизацията започва при първия контакт с външния свят - по време на раждането, и продължава след това. Много фактори могат да окажат въздействие върху този процес. Такива са начинът на родоразрешение, гестационната възраст при раждането, начинът на хранене (кърмене или изкуствено), хигиенните условия и експозицията на антибиотици.

При родените по естествен начин деца, ЧМ наподобява вагиналната флора на майката, с преобладаване на Lactobacillus, Prevotella. Микробиотата на родените чрез цезарово сечение деца е сходна с кожната микробиота, с доминиране на Staphylococcus, Corynebacterium, Propionibacterium. При новородените ЧМ се характеризира с ниско разнообразие и относителна доминация на Actinobacteria, Proteobacteria.

 Видът на храненето е друг фактор, повлияващ колонизацията на стомашно-чревния тракт след раждането. Съществени са разликите в състава на ЧМ между кърмените и изкуствено хранените бебета. Освен че отговаря на хранителните и физиологичните нужди на кърмачето, кърмата съдържа и биологично активни съединения, които не се предлагат в изкуствените млека. Тези вещества имат важна роля в храносмилането, усвояването на храните, имунната и антимикробната защита.

Здравето на майката също може да играе роля в микробното съдържание на кърмачетата. Така например, повишеният индекс на телесна маса (ИТМ) на майката е свързан с по-високи концентрации на фекални Bacteroides, Clostridium и Staphylococcus, както и по-ниски плътности на Bifidobacteria. Обратно, Staphylococcus spp. и Clostridium difficile са по-ниски при бебета на майки, които са имали нормален ИТМ.

 През първата година от живота съставът на ЧМ е сравнително прост и показва широки вариации при различните деца. Промените са постепенни и са свързани с промяна в режима на хранене от кърмене или изкуствено хранене, до отбиване и въвеждане на твърда храна.
ЧМ става все по-разнообразна с появата и доминирането на Firmicutes и Bacteroidetes, които са характерни за ЧМ на възрастните. Около 3-годишна възраст съставът на ЧМ напълно наподобява този на възрастните.

3. Доколко здравето на детето зависи от чревната флора?
 Нормалното взаимодействие между ЧМ и организма е симбиотична, взаимно изгодна връзка. Организмът осигурява богата на хранителни вещества среда за растеж и развитие на ЧМ, а тя от своя страна изпълнява важни за човешкото здраве функции.

Представителите на ЧМ притежават различни ензими и биохимични пътища, с които са способни да поемат метаболитни функции, които допълват човешката физиология.

Здравата ЧМ осигурява защитата на организма срещу инвазията на болестотворни микроорганизми по различни механизми. Това става както чрез произвеждане на антимикробни субстанции, които потискат растежа на патогените, така и чрез конкуренция за хранителни вещества в лумена и за места за прикрепване към чревната лигавица. По този начин се предотвратява колонизацията от патогени - феномен, известен като „бариерен ефект“.

Развитието на имунната система на детето се повлиява от нейните непрекъснати и динамични взаимодействия с чревния микробиом. Бактериите са неразделна част от ранното развитие на имунната система в чревната лигавица и продължават да играят роля в по-късен етап от живота на човека. Епителните клетки, тапициращи чревната лигавица, притежават специфични рецептори, които разпознават и се свързват с компоненти на микробиома. Следва сигнализиране на вродената имунна система и отключване на имунен отговор и освобождаване на защитни пептиди, цитокини и левкоцити. Резултатът може да бъде защитен отговор към коменсални бактерии или възпалителен отговор към патогенни организми.

Съществуват убедителни доказателства, че ЧМ, наречена още „новия виртуален метаболитен орган“, има важно въздействие не само върху развитието и функционирането на стомашно-чревния тракт, но може да повлияе на функцията на други органи, като черния дроб, мозъка, бъбреците, сърдечно-съдовата система и костната система. ЧМ е важен източник на метаболити, хормони и невро-медиатори, които директно регулират чревната функция и индиректно модулират функцията на органите отвъд червото.

4.Какво оказва влияние върху чревното здраве?
 Видът на диетата активно повлиява състава на ЧМ. Деца, които са консумирали богата на влакнини диета, са показали значително увеличаване на броя на Bacteroidetes и понижение на броя на Firmicutes. Също така, тези деца са имали по-високи нива на ценните за организма късоверижни мастни киселини и изобилие от бактерии от Prevotella и Xylanibacter, отговорни за ферментирането на целулозата и ксилана, и освобождаване на енергия. При деца, консумиращи редовно наситени киселини, се установяват високи нива на Firmicutes. Също така, съставът на ЧМ се променя при преминаване от вегетарианска към диета с консумация на месо.

Приемът на антибиотици може да повлияе негативно състава на ЧМ, водейки до намаляване на разнообразието от видове, и до нестабилност на микробиалните съобщества. Класическо последствие от антибиотична терапия е прекомерното размножаване на Clostridium difficile, което води до чревни инфекции и диария. В много случаи частичното или пълно възстановяване на ЧМ след прием на антибиотици, може да отнеме месеци и дори години.

Прекомерната хигиена може също да повлияе негативно състава на ЧМ. Счита се, че атопичните болести са цена, която цивилизованият свят плаща за относителната липса на заболявания, причинени от бактерии, вируси и хелминти. Предотвратяването на контакт с микроорганизми се свързва с дефицит в развитието на имунната система и създаване на предпоставка към свръхчувствителности.

Установено е, че контактите с микроорганизми в ранните години на живота, чрез контакти с домашни любимци или братя/сестри, както и в случаите с по-големи семейства, ускоряват узряването на микробиома, и се увеличава устойчивостта към развитие на алергични заболявания и астма.

5. Как да подобрим чревното здраве при децата?
 Има много начини да се подобри чревното здраве и да се изгради силен микробиом. Препоръките варират за различните възрастови групи поради специфични особености в потребностите на децата в различните стадии на тяхното израстване.

Горещо се препоръчва кърменето на бебето, когато то е възможно. Освен множеството доказани ползи за майката и детето, то спомага и за изграждане на оптимален за възрастта на бебето микробиом, спомагащ чревното здраве и цялостното развитие на малкия организъм.

Антибиотиците са едно от големите постижения на медицината, и нерядко употребата им е неизбежна. Преценката за необходимостта от лечение с тях е отговорна задача, и при всеки случай трябва да се вземат предвид ползата и риска, свързан с тях. Горещо се препоръчва комбинирането им с пробиотици, освен ако няма специфично медицинско противопоказание за тяхната употреба.

Своевременното захранване на децата със зеленчукови и плодови пюрета, и постепенното  разширяване на диетата съобразно препоръките на педиатрите, също има важно значение. Освен за покриване на нуждите на децата от витамини, микроелементи и градивни вещества, тези храни внасят пребиотици и влакнини, необходими за преустройството на чревния микробиом.

 При децата, преминали към обща диета, храната трябва да съдържа разнообразие от пробиотици, както и фибри, като пребиотични храни.

 Подходящи за деца пробиотични храни, са:

 - Кисело мляко: За предпочитане са продукти, съдържащи живи култури. Ако детето не обича да яде кисело мляко, то може да се приема като напитка или смути.
 - Кефир: Това е ферментирала млечна напитка. Кефирът има по-остър вкус и по-плътна консистенция от прясното мляко. Може да се приема самостоятелно или в комбинация с плодове.
 - Ферментирали зеленчуци: Освен кисело зеле, в домашни условия могат да се ферментират и други зеленчуци - моркови, краставички, тиквички и т.н.
 - Темпе: Не особено популярен соев хранителен продукт, подложен на контролирана ферментация на соеви зрънца и оформен в сбита форма. Богат е на протеини, диетични фибри и витамини
 Фибрите са съществен компонент в диетата на децата. Абсолютно необходими са за постигане на добро чревно здраве. Биват различни видове, със съответни особености и специфични ползи:
 - Неразтворими фибри: Съдържат се в пълнозърнести хлябове и зърнени закуски, в "кожата" на плодовете и зеленчуците. Те омекотяват чревното съдържимо, осигуряват редовна и комфортна перисталтика.
 - Устойчиво нишесте: То не се смила от човешкия организъм както повечето нишестета. Съдържа се в пълнозърнести зърнени закуски, бобови култури, картофи. Когато достигне дебелото черво, служи за храна на бактериите в него, които на свой ред отделят вещества с редица ползи за човешкия организъм
 - Пребиотици: Те са друг вид несмилаеми фибри, които също служат за храна на ЧМ. Съдържат се в много храни, които децата обичат и намират за вкусни - банани, ябълки, овес, както и храни, които лесно могат да се прибавят към детското меню - лук, ленено семе, ечемик
 - Разтворими фибри: Те забавят изпразването на стомаха, позволявайки на детето да се чувства сито по-дълго. Откриват се в овесени ядки, леща, ябълки, портокали, круши, ягоди, ядки, бобови храни, грах, боровинки, краставици, кервиз и моркови.

Накрая, вместо заключение, искаме да подчертаем, че инвестирането в чревното здраве на децата в ранните им години е важно. Изграждането на стабилен чревен микробиом е интегрална част от функционирането на храносмилателната система, подпомага растежа и развитието на децата и е предпоставка за добро здраве през целия живот!

Затова, наша обща задача - на лекарите и на родителите, e с общи усилия да се погрижим да дадем най-доброто на нашите деца. Ние, специалистите във МБАЛ ВИТА, сме на Ваше разположение за прегледи, консултации и съвети. Може да ни намерите на телефоните на Регистратура или да се запишете за преглед през superdoc.bg.