За последните 15 години Ръкавната гастректомия (Sleeve Gastrectomy) се превърна в най-честата бариатрична процедура в световен мащаб. Като „слабо място“ на този вид операции се отчита появата на следоперативен рефлукс (de novo - рефлукс) при значителна част от пациентите - между 15,5 - 66,7% (по данни от различни проучвания). Не малка част от оперираните (6 - 18,8%) могат също да развият Barrett-ов хранопровод (изменения по лигавица в долната част на хранопровода, които са следствие от рефлукса и се приемат като предраково състояние). Също не е за подценяване, че голяма част оперираните с появил се следоперативен рефлукс, не могат да живеят без постоянен прием на анти-ацидни медикаменти (PPI-инхибитори).
През годините са предлагани различни модификации на Ръкавната гастректомия за справяне с проблема – Nissen-Sleeve, Sleeve+Rossetti фундопликация, D-Sleeve и др. Повечето от тези процедури имат някои недостатъци, като един от най-съществените е, че не се премахва горната част от стомаха, т.нар. стомашен фундус. Отстраняването му играе важна роля за следоперативните резултати при Ръкавна гастректомия, тъй като се премахва зоната, която секретира хормона Ghrelin – т.нар хормон на глада, т.е. болните не чувстват глад след такава операция.
Цялата статия можете да прочетете на bariatria.vita.bg.