В България около 600 хиляди души страдат от бъбречно-каменна болест!

Д-р Рафаел Мирчов - Началник на Отделението по урология към МБАЛ „Вита”, отговаря на въпроси на читателите на 24chasa.bg в интервю, посветено на причините, симптомите и лечението на бъбречно-каменната болест.

- Д-р Мирчов, защо все повече се увеличават случаите на камъни в бъбреците у нас? Какво правим не както трябва, за да боледуваме?

Причините за образуването на камъни в бъбреците са комплексни. Най-общо казано, камъните се образуват, когато нещо е в недостиг или пък обратното - е в излишък в състава на урината. Според мен, основната грешка на пациентите е, че не приемат достатъчно течности и често са обезводнени.

Водата е необходима, за да разтвори всички филтрирани от кръвта ни през бъбреците отпадъчни вещества. Понякога придобит или вроден недостиг на някои вещества потиска изкристализирането на бъбречните камъни. Средно необходимото количество вода за едно денонощие понякога е трудно да се определи, тъй като то се влияе от много външни и вътрешни фактори и процеси, протичащи в самия организъм на пациента. Количеството вода е съобразено със индивидуалната загуба на течности, средната телесна площ, теглото на пациента и с индивидуалния метаболизъм. Също така имат значение процесите, протичащи в организма, физическите натоварвания, вътреклетъчното и извънклетъчното насищане с вода.

Външните фактори най-често са атмосферните условия: температурата на въздуха, атмосферното налягане, влажността на въздуха и т.н. Когато например сме на сянка през лятото, при температура на въздуха  около 30 градуса, през порите на кожата загубата е около 800 - 1000 мл вода за денонощие. С други думи, ако приемаме 1800 мл вода за денонощие през зимата, то през лятото ще трябва да изпием минимум  2600-2800 мл вода.

На всеки 20 минути е здравословно да се приемат  по 3-4 глътки вода в сезона на лятото. Грешка е общото количество вода да бъде разделено на 2-3 приема и съответно пациентът да изпие наведнъж голямо количество течност, която да затормози органите му.

Рисковите фактори за образуване на камъни в бъбреците са хиперкалциурията (увеличено количество на калций в урината), хипероксалурия (наличие на голямо количество оксалати в урината), хиперурикозурия (голяма концентрация пикочна киселина в урината), хипоцитратурия (ниски нива на цитрати в урината), бактериални инфекции в урината, цистинови камъни, недостатъчен прием на вода и малък обем урина с висока концентрация на отпадъчни продукти в нея(концентрирана урина). Разбира се, тези отклонения не са свързани само с правилното и рационалното хранене. Съществуват и патологични състояния на организма, които могат да доведат организма до едно от изброените рискови състояния.

Тук е моментът да спомена, че децата - особено по-малките, се обезводняват много по-бързо, отколкото възрастните. Това се дължи на голямото количество извънклетъчна течност при тях, затова и загубата на вода е по лесна, поради пасивен транспорт на соли и течности. При вътреклетъчните процеси е необходим активен транспорт на йони и течности. Компенсаторните възможности са по-изразени при възрастните, затова с децата много трябва да се внимава в горещите дни и често да им се дава вода.

- Казват, че повече мъже боледуват от камъни в бъбреците? Вярно ли е и защо се случва това?

В момента в България около 600 хиляди души страдат от бъбречно-каменна болест /нефролитиаза/, като това представлява около 8,5- 9% от населението на страната. Хората, които се очаква до края на живота си да образуват бъбречни камъни, са над 750-800 хиляди. България се счита за ендемичен район за бъбречно-каменна болест, със значително по-висока честота на заболяването от средната за Европа.

И моите наблюдения са, че два пъти по-често боледуват мъжете. Болестта, за съжаление, засяга не по-малко младите, включително и децата.Все още причините не са изяснени, но предполагам, че генетиците търсят точните причини. Засега се смята, че при мъжете половите хромозоми биха могли да не потискат някои наследствени генетични дефекти и болестни състояния, предавани по Y хромозомата от бащата и/или X хромозомата от майката. При мъжете предаването на заболяването от майката по Х хромозомата или от бащата по Y хромозомата, не се потиска от майчината или бащината хромозома.

При жените едната Х хромозома потиска изявата на заболяването от другата Х хромозома. Доколко това се дължи на Х хромозомата, предадена от бащата, или на Х хромозомата, предадена от майката, не мога да кажа. Това, че се потиска, не значи, че не се предава на поколението. Предполагам ,че при жените, за да се появи заболяването, то трябва да е наследено и от двете полови X хромозоми. Най-вероятно, ако то се предава само от едната Х хромозома, другата Х хромозома потиска проявата на заболяването. Това може да обясни по-рядката поява на заболяването при жените.

- Как се диагностицира бъбречно-каменната болест?

Най-широко разпространеният и достъпен за всички метод на диагностика е ултразвуковата диагностика или ехографията. Когато чрез нея се диагностицира задръжка на урина в легена на бъбрека, затруднено оттичане на урина в един от бъбреците, най-често в следствие на мигрирал камък по пикочопровода, е необходима допълнителна образна диагностика.

Най-често това са рентгенография на пикочната система, венозна урография - много ценен и информативен за уролога метод, компютърната аксиална томография, по-рядко ядрено-магнитен резонанс. Изброените образни изследвания и необходимостта от тяхното прилагане, се преценяват от уролога. Най-често се съобразяваме с локализацията на конкрементите, размерите им, химичния им състав, броя им, формата им, придружаващите заболявания, както и необходимостта от изключване на малформативни изменения в анатомията на пикочната система.

Като допълнителни изследвания понякога се налага извършване и на радиоизотопни изследвания, като например изотопната нефрография, която показва коя бъбречна функция е засегната, също така и динамичната бъбречна гамакамерна сцинтиграфия, уточняваща и показваща функционалния бъбречен резерв.

Допълнителни необходими изследвания са и лабораторните: пълна кръвна картина, биохимични кръвни анализи, урина за пълен химичен анализ, седимент и микробиологичен уринен анализ. Те дават ценна информация за състоянието на пациента, наличието на инфекции в кръвта или урината, натрупване на отпадъчни елементи в кръвта, вследствие на затруднена функция на бъбреците.

- Как да се избавим от камъните в бъбреците? С какви методи разполагате в Болница ВИТА за справяне с проблема?

На първо място е нужна профилактика. Хората трябва да проявят желание и да осъзнаят необходимостта от ежегодни профилактични прегледи, в момента, когато все още нямат оплаквания.

Също така, наблюдаваме не малко пропуски от страна на пациентите. Най-често пациентите търсят помощ при уролог, по време или веднага след бъбречната криза. Разбира се, те търсят помощ и тогава, когато настъпят усложненията, от наличието на камък, смущаващ оттичането на урина от бъбрека. Това се случва седмици, месеци, понякога и години след придвижването на камъка по пикочопровода на бъбрека. Когато имаме болкова симптоматика или криза, пациентите са изпълнителни по отношението на диагнозата, готови са понякога да извършат и ненужни за състоянието изследвания.

След острия период, тъй като най-често няма болка, пациентите се отказват от последователните назначения и изследвания. Смятат, че или са си изпикали камъка, или ако са отделили конкремент, не подозират опасността от трайно запушване на бъбрека, при положение, че друг конкремент е останал в уретера. Бъбрекът след 48-72 часа отказва да се съпротивлява, т.е. спира да отделя урина, функцията му спира и се поема от другия бъбрек. Най-често това, е бомба със закъснител, тъй като при липса на болка, пациента спира да се интересува и да си помогне навреме.

Най-подходящо за уролога и с минимален риск за пациента,  е извършване на ендоскопска намеса под уретерореноскопски контрол, с лазерна литотрипсия на конкремента, когато последният все още не е срастнал със стената на уретера. Това се случва в първите 72 часа. На по късен етап, пръв метод на лечение не е литотрипсията. Тогава е необходимо отпушване на бъбрека, поставяне на стент или перкутанна нефростома. След няколко седмици, при осигурен дренаж на бъбрека, той възстановява функцията си, възпалението постепенно се изчиства и отделянето на конкремента от уретерната лигавица, както и дезинтеграцията на камъка, става лесно и с добър успех при литотрипсия.  
                                                                                                       
Когато вече имаме диагностициран конкретен проблем, следва обсъждане с пациента на методите за справяне с него. Те биват неинвазивни или инвазивни (хирургични). Най-популярният неинвазивен метод е екстракорпоралната литотрипсия - извънтелесно разбиване на камъка.

Инвазивните методи, които най-често се прилагат, са няколко:

• Ендоскопия. Урологът прониква под оптичен контрол до мястото на камъка по хода на естествените пикочни пътища, като прилага лазерна или ултразвукова вълна за фрагментация на конкремента.
• Перкутанна нефростомия с литолапаксия /нефроскопия/. Под ехографски и/или рентгенов контрол се прониква през кожата, бъбречния паренхим/бъбречната кора/ до бъбречния леген, където се извършва разбиване на камъка с екстракция на фрагментите през работния отвор.
• Отворена хирургия - традиционен класически разрез за достигане до болния орган.
• Лапароскопски - минимално инвазивен метод с микрохирургична намеса. През малки отвори на кожата (без разрез) се достига до уретера, пикочния мехур или легенчето на бъбрека, където се намира конкрементът.

В Болница Вита, в Отделението по урология, ние разполагаме с целия арсенал съвременна и модерна апаратура, за лечение на конкрементите в горни и долни пикочни пътища. Тук имаме възможност да прилагаме най-щадящото за пациента лечение, което спестява много болка и рискове от усложнения.

- Какви са предимствата на безкръвните методи пред класическите?

Изборът на конкретен оперативен метод е следствие от проведена дискусия между пациента и лекаря, като преценката на уролога тук е с най-голяма тежест. Избраният метод на лечение е съобразен с общото състояние на пациента, придружаващите заболявания, с вида и големината на конкремента, както и с давността на заболяването. Не на последно място се съобразяваме и с евентуално настъпилите усложнения от отлагането на навременната урологична намеса.
Предимствата, когато пациентът е подходящ за безкръвна операция, са свързани най-вече с по-краткия болничен престой и по-бързото възстановяване, особено когато пациентите имат и придружаващи хронични заболявания.

 - Каква е профилактиката на бъбречно-каменната болест или как да се предпазим от камъни в бъбреците, особено ако имаме наследствено предразположение към нея?

Усилията, които, пациентите трябва да положат, са свързани с ежегодни профилактични прегледи при уролози и нефролози. Тази профилактика трябва да включва не само споменатите кръвни анализи и общо изследване на урината. Пациентите трябва да се подложат и на диагностична ултразвукова диагностика на пикочната система при съответните специалисти, която би им спестила много неприятности, когато проблемът се открие навреме.

 Също така бих предложил на бъдещите майки, при ранната бременност, да се включи и ултразвуков-ехографски диагностичен пакет на пикочната система при нефролози и уролози. Както всички ние знаем, след 10-та 16-та гестационна седмица при бременните майки се диагностицира на всяка втора бременна уринен застой или хидронефроза, предимно в десния бъбрек. Това се дължи на притискане на уретера от околоплодните води на плода. Това е физиологично/непатологично/ и временно състояние и не бива да притеснява бременната. При наличие на конкременти в бъбрека, при хидронефроза предизвикана от околоплодните води, се увеличава риска от мигриране на конкрементите към пикочопроводите/уретерите/, тогава сме затруднени в диагностиката, предвид това, че не можем да използваме рентгенова диагностика по време на бремеността.

Във ВИТА имаме профилактични годишни пакети с изследвания и консултации за всяка възраст и пол, така че всеки, който е загрижен за своето здраве, да има достъп до квалифициран лекарски съвет.