ВИРТУАЛЕН БАРОМЕТЪР с ПЕДИАТРИТЕ от МБАЛ ВИТА -Пъпна херния при бебетата и децата

Пъпната херния е една от честите хирургични патологии и се среща при всяко пето дете, а при недоносените бебета – при всяко трето. Педиатрите най-често я диагностицират в първия месец след раждането на бебето.

Малко след падането на пъпния остатък може да се забележи надигане в областта на пъпчето в размер към един-два сантиметра над коремчето. Не е задължително обаче стърчащото пъпче да означава, че бебето има херния. Понякога това е просто анатомична особеност.

Пъпната херния се появява вследствие на дефект на предната коремна стена, резултат от нейната слабост. Може да се получи при силна кашлица, запек, продължителен плач, понякога е симптом на заболявания като рахит, хипотрофия или понижен тонус на мускулите.

Пъпчето на бебето пада межди петия и петнадесетия ден след раждането Пъпният пръстен е съставен от две части: долна, където преминават пъпните артерии и урахусът (отводният канал на ембрионалния пикочен мехур), и горна. Първата се съкращава добре и образува плътна съединителна тъкан. В горната част преминава пъпната вена. Нейните стени са по-тънки, съкращават се по-трудно. Често при слаба сьединително-тъканна ципа, която обвива мускулите, и незарасналата пъпна вена се образува пъпна херния. Понякога това се дължи на наследствена предразположеност. Ако бащата или майката в детството си са имали пъпна херния, вероятността и детето да има е около 70%.

Има мнение, че пъпна херния може да възникне, защото акушерката в родилното не е отрязала добре пъпната връв. До този момент няма обаче такива медицински данни.

Голяма част от педиатрите твърдят, че бебето с херния е по-неспокойно в сравнение с другите деца, а също и че е чувствително към промените във времето. Това влияе на усилването на коликите, затова детето се напъва повече и изпъкването на пъпчето се засилва с повишаването на вътрекоремното налягане.

Наличието на пъпна херния до голяма степен е козметичен дефект и при правилно физическо и двигателно развитие, детето може да се самоизлекува. Изключително полезно е да се изпълняват специални упражнения, помагащи за укрепването на мускулите на коремната стена.

Затова и в повечето случаи лекарите съветват да се изчака. Ако пъпната херния не се затвори сама, може да се наложи операция към 5-6 годишната възраст на детето. Целта на операцията е да се коригира дефектът в пъпния пръстен. Операцията трае около 15-20 минути, възстановителният период е 1-2 седмици.

Оперативното лечение се прилага по спешност на всяка възраст при нареченат заклещена херния, което е животозастрашаващо състояние поради опасност от възникване на перитонит. Това състояние се познава по фиксираната подутина, която не може да се прибере към корема, детето плаче с болезнен и неутешим плач. Ако ви се случи това, задължително е веднага и по всяко време на денонощието да се потърси спешна помощ при детски коремен хирург. Дори това драматично състояние обаче може да се преодолее без операция чрез прибиране на хернията от специалист.  

При определяне на начина на лечение е важен размерът на дефекта на пъпния пръстен. При диаметър, по-малък от 1,5 см, обикновено към третата година на детето се наблюдава самоизлекуване. Ако пъпната херния остава и след петата година, най-разумно е да се консултирате с хирург.

Към консервативните мерки, насочени към отстраняване на пъпната херния при деца под годинка, се отнася слагането на бебето по корем, както и лечебната физкултура. При колики може да се прилага и масаж на предната коремна стена – поглаждане на коремчето по посока на часовниковата стрелка. Препоръчително е поставянето на детето по корем за няколко минути между храненията, като може да се започне от раждането, винаги след като детето се оригне и всеки ден с удължаване на времето. Ако започне да плаче, се обръща по гръб. Бебетата постепенно привикват и започват да харесват тази позиция.

Съществуват и няколко метода за поставяне на пластир, който ускорява излекуването на пъпна херния, но той трябва да се използва само по лекарска преценка, заради разраняването на кожата при смяна на лепенката и заради възможността да се събере влага под нея, което създава предпоставки за инфекция.

Профилактиката на пъпната херния включва отстраняването и контролирането на всички фактори, увеличаващи налягането в коремната кухина на бебето. Това са повишеното газообразуване и коликите, а в по-късните кърмачески месеци – и запекът, които внимателно трябва да бъдат профилактирани чрез стремеж към естествено хранене на детето. Докато кърми, майката трябва да избягва храни, водещи до повишено образуване на газове като зелето, бобовите култури, листните салати.

И най-важното – винаги се съветвайте с педиатъра, който познава нуждите на детето и специфичните му проблеми. Във всеки един момент може да се консултирате с висококвалифицираните педиатри на ВИТА  на телефоните на Регистратура, през superdoc.bg или през приложението за телемедицина  Healee.