Информация
Тестовете за гастроинтестинални инфекции и възпаление се изработват от фецес с обем колкото бобено зърно, пренесен в стерилен контейнер. При невъзможност пробата да бъде транспортирана до лабораторията в рамките на деня от вземането ѝ, то се препоръчва тя да се съхранява в хладилни условия.
Rotavirus & Adenovirus
Рота- и Аденовирусът са чести и основни причинители на тежък гастроентерит при кърмачета и малки деца, но се наблюдава инфекция и при възрастни индивиди. Заразяването става при фекално-орален контакт. Основните симптоми на вируса са водниста диария и повръщане. Засегнатият може също да има главоболие, температура и коремни спазми. Симптомите започват от 1 до 2 дни след заразяването, а гастроентеритът може да продължи от 1 до 10 дни.
Campylobacter spp.
Кампилобактериозата е заболяването, причинено от Campylobacter spp. Пътищата на заразяване са фекално-орален, при сексуален контакт, поглъщане на сурово месо, замърсена храна или вода. Обикновено симптомите се проявяват от 2 до 5 дни след експозиция. Най-честите клинични симптоми на инфекция с Campylobacter включват диария (често с кръв в изпражненията), коремна болка, треска, главоболие, гадене и/или повръщане.
C. difficile токсин A и токсин B
Clostridium difficile е основният етиологичен агент при диария и колит, свързани с употребата на антибиотици. C. difficile е най-честата причина за диария, свързана със здравеопазването в развитите страни и е основен източник на нозокомиална заболеваемост и смъртност в световен мащаб.
Заболяването се развива, когато патогенът има възможността да се размножава в дебелото черво, най-често след употреба на антибиотици елиминиращи конкурентната му нормална флора.
C. difficile може да отдели два високомолекулни токсина: токсин А и токсин В, които са отговорни за клиничните прояви, вариращи от лека самоограничаваща се водниста диария, до фулминантен псевдомембранозен колит, токсичен мегаколон и смърт.
Yersinia enterocolitica O:3 + O:9
Инфекцията с Y. enterocolitica може да причини различни симптоми в зависимост от възрастта на заразения човек. Преобладаващият клиничен белег е коремна болка и диария със или без треска. Артрит и нодозна еритема са често срещани усложнения. Чести симптоми са висока температура, коремна болка и диария, която често е кървава. Симптомите обикновено се развиват 4 до 7 дни след експозицията и могат да продължат от 1 до 3 седмици, или повече. Това се природно-огнищни инфекции, попаднали в организма след консумация на храни, особено свинското, както и зооантропонози.
Серотиповете О:9 и О:3 са сред най-често срещаните за България.
Helicobacter pylori
Helicobacter pylori е спираловидна бактерия, която се среща прикрепена към или във лигавичния слой на стомаха. H. pylori причинява повече от 90% от дуоденалните язви и до 80% от стомашните язви. Значението на тестването за Helicobacter pylori се увеличава поради силната корелация между наличието на бактериите и потвърдените стомашно-чревни заболявания (стомаха и дванадесетопръстника) като гастрит, пептична язва и стомашен карцином.
Количествен Calprotectin
Калпротектинът е важен компонент от цитоплазмата на полиморфоядрените гранулоцити. Наречен е така поради свързването му с калция, което предпазва клетката от собствените й разрушителни ензими. Също така поради способността му да се свързва с цинка, той проявява антибактериални свойства чрез инактивиране на бактериалните ензими. По този начин калпротектинът има регулаторна функция във възпалителния процес и притежава антимикробни и антипролиферативни свойства.
Референтни стойности:
Възраст | Стойности (mg / kg (µg / g) във фецес) |
<6 седмици | <900 |
6 седмици – 3 месеца | <600 |
3 месеца – 1 година | <300 |
1 – 2 години | <200 |
2-6 години | <100 |
> 6 години | <50 |
Интерпретация на резултатите и норми.
Следната таблица показва как се интерпретират резултатите според стойностите при деца над 4 години и възрастни.
Фекален калпротектин (µg/g) | Интерпретация |
<50 | Резултатът не показва наличие на възпаление в гастроинтестиналния тракт. |
50-150 | Резултатът показва слабо възпаление на интестиналния тракт. Възпалението може да се дължи на инфекция, хранителна алергия или прием на нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС). |
>150 | Резултатът показва значително възпаление на интестиналния тракт, свързано с възпалително чревно заболяване, инфекции, прием на НСПВС, аденоми, полипи или колоректален рак. Необходими са допълнителни изследвания за установяване на причината за възпалението. |
>250 | В допълнение към горния коментар: При пациенти с възпалително чревно заболяване този резултат показва активност на заболяването със силно възпаление на лигавицата. При пациенти в ремисия този резултат предполага висок риск за обостряне в следващата една година. |
Важно! Спиране на противовъзпалителни медикаменти два дни преди провеждане на теста.
FOB + Transferrin + Calprotectin + Lactoferrin
Хемоглобинът е желязосъдържащ, кислород-транспортен протеин в червените кръвни клетки на всички гръбначни животни, който може да изтече в стомашно-чревния тракт и след това да се изхвърли с изпражненията при заболявания на стомашно-чревния тракт, свързани с кървене.
Трансферинът е кръвен компонент, който може да изтече в стомашно-чревния тракт и след това да се изхвърли с изпражненията при заболявания свързани с кървене. Трансферинът е стабилен във фекалиите и добър маркер за загуба на кръв от горната и долната част на червата, за разлика от хемоглобина, който е нестабилен и дава информация само за дебелото черво.
Лактоферинът е гликопротеинов компонент на промиелоцитите (най-големите клетка от гранулоцитния ред), първичен компонент на острия възпалителен отговор, освободен от фекалните левкоцити. Този протеин е устойчив на протеолиза в изпражненията и може да служи като маркер за възпаление на червата. Основната причина за фекални неутрофили при пациенти с хронична диария е хронично възпалително заболяване на червата (болест на Крон и улцерозен колит). Лактоферинът също така служи като предиктор за инфекция с ентеропатогени при деца с диария. Бактериалната възпалителна диария може да бъде причинена от Shigella, Salmonella, ентероинвазивно (EIEC) и ентероагрегативно Escherichia coli (EAEC), Campylobacter и Clostridium difficile.
HCp и hLf маркерите са полезни за разграничаването на функционални (например синдром на раздразненото черво) от физически или физиологични промени (например възпалително заболяване на червата).