Информация
Тестовете за гастроинтестинални инфекции и възпаление се изработват от фецес с обем колкото бобено зърно, пренесен в стерилен контейнер. При невъзможност пробата да бъде транспортирана до лабораторията в рамките на деня от вземането ѝ, то се препоръчва тя да се съхранява в хладилни условия.
Rotavirus & Adenovirus
Рота- и Аденовирусът са чести и основни причинители на тежък гастроентерит при кърмачета и малки деца, но се наблюдава инфекция и при възрастни индивиди. Заразяването става при фекално-орален контакт. Основните симптоми на вируса са водниста диария и повръщане. Засегнатият може също да има главоболие, температура и коремни спазми. Симптомите започват от 1 до 2 дни след заразяването, а гастроентеритът може да продължи от 1 до 10 дни.
Campylobacter spp.
Кампилобактериозата е заболяването, причинено от Campylobacter spp. Пътищата на заразяване са фекално-орален, при сексуален контакт, поглъщане на сурово месо, замърсена храна или вода. Обикновено симптомите се проявяват от 2 до 5 дни след експозиция. Най-честите клинични симптоми на инфекция с Campylobacter включват диария (често с кръв в изпражненията), коремна болка, треска, главоболие, гадене и/или повръщане.
C. difficile токсин A и токсин B
Clostridium difficile е основният етиологичен агент при диария и колит, свързани с употребата на антибиотици. C. difficile е най-честата причина за диария, свързана със здравеопазването в развитите страни и е основен източник на нозокомиална заболеваемост и смъртност в световен мащаб.
Заболяването се развива, когато патогенът има възможността да се размножава в дебелото черво, най-често след употреба на антибиотици елиминиращи конкурентната му нормална флора.
C. difficile може да отдели два високомолекулни токсина: токсин А и токсин В, които са отговорни за клиничните прояви, вариращи от лека самоограничаваща се водниста диария, до фулминантен псевдомембранозен колит, токсичен мегаколон и смърт.
Yersinia enterocolitica O:3 + O:9
Инфекцията с Y. enterocolitica може да причини различни симптоми в зависимост от възрастта на заразения човек. Преобладаващият клиничен белег е коремна болка и диария със или без треска. Артрит и нодозна еритема са често срещани усложнения. Чести симптоми са висока температура, коремна болка и диария, която често е кървава. Симптомите обикновено се развиват 4 до 7 дни след експозицията и могат да продължат от 1 до 3 седмици, или повече. Това се природно-огнищни инфекции, попаднали в организма след консумация на храни, особено свинското, както и зооантропонози.
Серотиповете О:9 и О:3 са сред най-често срещаните за България.
Helicobacter pylori
Helicobacter pylori е спираловидна бактерия, която се среща прикрепена към или във лигавичния слой на стомаха. H. pylori причинява повече от 90% от дуоденалните язви и до 80% от стомашните язви. Значението на тестването за Helicobacter pylori се увеличава поради силната корелация между наличието на бактериите и потвърдените стомашно-чревни заболявания (стомаха и дванадесетопръстника) като гастрит, пептична язва и стомашен карцином.
Количествен Calprotectin
Калпротектинът е важен компонент от цитоплазмата на полиморфоядрените гранулоцити. Наречен е така поради свързването му с калция, което предпазва клетката от собствените й разрушителни ензими. Също така поради способността му да се свързва с цинка, той проявява антибактериални свойства чрез инактивиране на бактериалните ензими. По този начин калпротектинът има регулаторна функция във възпалителния процес и притежава антимикробни и антипролиферативни свойства.
Референтни стойности:
| Възраст | Стойности (mg / kg (µg / g) във фецес) |
| <6 седмици | <900 |
| 6 седмици – 3 месеца | <600 |
| 3 месеца – 1 година | <300 |
| 1 – 2 години | <200 |
| 2-6 години | <100 |
| > 6 години | <50 |
Интерпретация на резултатите и норми.
Следната таблица показва как се интерпретират резултатите според стойностите при деца над 4 години и възрастни.
| Фекален калпротектин (µg/g) | Интерпретация |
| <50 | Резултатът не показва наличие на възпаление в гастроинтестиналния тракт. |
| 50-150 | Резултатът показва слабо възпаление на интестиналния тракт. Възпалението може да се дължи на инфекция, хранителна алергия или прием на нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС). |
| >150 | Резултатът показва значително възпаление на интестиналния тракт, свързано с възпалително чревно заболяване, инфекции, прием на НСПВС, аденоми, полипи или колоректален рак. Необходими са допълнителни изследвания за установяване на причината за възпалението. |
| >250 | В допълнение към горния коментар: При пациенти с възпалително чревно заболяване този резултат показва активност на заболяването със силно възпаление на лигавицата. При пациенти в ремисия този резултат предполага висок риск за обостряне в следващата една година. |
Важно! Спиране на противовъзпалителни медикаменти два дни преди провеждане на теста.
FOB + Transferrin + Calprotectin + Lactoferrin
Хемоглобинът е желязосъдържащ, кислород-транспортен протеин в червените кръвни клетки на всички гръбначни животни, който може да изтече в стомашно-чревния тракт и след това да се изхвърли с изпражненията при заболявания на стомашно-чревния тракт, свързани с кървене.
Трансферинът е кръвен компонент, който може да изтече в стомашно-чревния тракт и след това да се изхвърли с изпражненията при заболявания свързани с кървене. Трансферинът е стабилен във фекалиите и добър маркер за загуба на кръв от горната и долната част на червата, за разлика от хемоглобина, който е нестабилен и дава информация само за дебелото черво.
Лактоферинът е гликопротеинов компонент на промиелоцитите (най-големите клетка от гранулоцитния ред), първичен компонент на острия възпалителен отговор, освободен от фекалните левкоцити. Този протеин е устойчив на протеолиза в изпражненията и може да служи като маркер за възпаление на червата. Основната причина за фекални неутрофили при пациенти с хронична диария е хронично възпалително заболяване на червата (болест на Крон и улцерозен колит). Лактоферинът също така служи като предиктор за инфекция с ентеропатогени при деца с диария. Бактериалната възпалителна диария може да бъде причинена от Shigella, Salmonella, ентероинвазивно (EIEC) и ентероагрегативно Escherichia coli (EAEC), Campylobacter и Clostridium difficile.
HCp и hLf маркерите са полезни за разграничаването на функционални (например синдром на раздразненото черво) от физически или физиологични промени (например възпалително заболяване на червата).
На тази страница може да промените избора си по всяко време след като се запознаете и прочетете