Лапароскопската хирургия е миниинвазивен метод, който дава възможност за извършване на обичайните оперативни процедури през 3 до 5 малки отвора с дължина от 0,5 до 1 см. През тези отвори хирургът поставя специални портове с диаметър от 5 до 10 мм. Коремът се раздува с въглероден двуокис, като по този начин се осигурява необходимото пространство за манипулиране с вътрешните органи. През отворите в корема се въвежда камера с висока разделителна способност и инструментите, които се различават съществено от тези за отворена хирургия. Образът се наблюдава от хирурзите на монитори, многократно увеличен. В лапароскопската дебелочревна хирургия се налага използването на високотехнологични инструменти за рязане на тъканите, кръвоспиране и съединяване на червата (анастомоза). Показанията за извеждане на временен противоестествен анус не се различават при отворената и лапароскопската хирургия, а това се налага най-често при тумори, разположени близко до ануса. Обичайно противоестественият анус се затваря оперативно около 6 седмици след резекцията на правото черво. Участъкът от дебелото или правото черво, заедно с тумора и лимфните възли се изваждат от корема през минимален по размер отделен разрез или през отвора, през който в последствие се оформя временният противоестествен анус.
За пациентите, които се колебаят в избора си между отворена и лапароскопска хирургия, е полезно да знаят, че извършването на адекватна по обем отворена резекция на дебелото и правото черво предполага разрез на коремната стена от долния край на гръдната кост до пубисната кост.
Какви са предимствата на лапароскопската операция?
Лапароскопската хирургия се характеризира с много по-слаба следоперативна болка и минимална необходимост от следоперативно обезболяване. Болничният престой е по-кратък и пациентът възстановява по-бързо нормалната си чревна функция, като се връща към нормален диетичен режим и към обичайната си физическа активност. Чрез лапароскопския метод се избягват типичните за отворената хирургия усложнения: гнойна инфекция на оперативната рана, следоперативни хернии, следоперативни сраствания и други, а и козметичният резултат е значително по-добър.
В какви случаи операцията не може да бъде извършена лапароскопски или се налага довършването й по отворен път?
Разбира се, има случаи, в които оперативната намеса трябва да бъде извършена по отворен път. Това най-често се налага при пациенти с тежко затлъстяване или тежки сраствания от предходни коремни операции. Понякога съществува невъзможност за визуализиране и/или отделяне на органите, поради анатомични особености или пък неовладяемо кървене по време на операцията. Много напредналите тумори също налагат конвенционален оперативен метод.
Преминаването към отворена операция е отговорно решение на хирурга, имащо за цел единствено и само осигуряване безопасността на пациента!
На тази страница може да промените избора си по всяко време след като се запознаете и прочетете политиката ни за лични данни и общи условия за ползване на сайта.