Информация

Оплакването от гадене и повръщане по време на бременност засягат до 80% от бременните и е една от най-честите индикации за хоспитализация в хода на бременността.

Хиперемезис гравидарум (ХГ) е тежката форма на повръщане през бременността, която засяга от 0,3 до почти 4% от всички бременности.

Почти 20% от бременните, хоспитализирани през първата бременност заради тази диагноза, ще имат нужда от болнично лечение през следваща бременност. Наличието на придружаващи заболявания като хипертиреоидизъм, диабет, многоплодна бременност, предишна моларна бременност или астма увеличават риска от настъпване на разглежданото усложнение.

Диагнозата се поставя само когато симптомите се появят в първия триместър на бременността и не се установяват други причини за гадене и повръщане. Обичайно оплакванията се явяват между 4 и 6 г.с. с пик към 9-10 г.с. и при около 80-90% от жените ще отшумят напълно до 20 г.с. При дълго персистиращи гадене и повръщане, трябва да се изключи наличие на подлежаща етиология/патология. При затегнато протичане с многократни повръщания, поява на признаци на дехидратация и/или електролитен дисбаланс и загуба на телесна маса се поставя диагнозата ХГ. Състоянието не е придружено от друга симптоматика: липсват коремни болки, няма промени в дефекацията, няма фебрилитет, главоболие или огнища на неврологично засягане.

Добре снетата анамнеза е важна за правилната оценка на състоянието на бременната. Точната преценка на тежестта и клиничното състояние са важни за адекватното лечение и поведение. Прави се оценка на общото състояние на бременната: температура, пулс, артериално налягане, признаци на дехидратация, актуално тегло. Необходими изследвания: ПКК, коагулация, електролити, киселинно-алкален анализ, чернодробен профил, кръвна захар, креатинин, урея, урина. Повръщането през бременността и ХГ се асоциират с хипонатриемия, хипокалиемия, увеличен хематокрит с метаболитна хипохлоремична алкалоза и кетонурия. В тежките случаи се развива метаболитна ацидоза. При повече от половината от бременните може да се установи абнормна щитовидна функция. При около 40% от пациентките с ХГ се установява повишаване на трансаминазите. Билирубиновите нива са леко повишени, но без признаци на жълтеница.
Поведението зависи от тежестта на симптомите, дехидратацията и загубата на тегло. То включва диетични мерки, промени в стила на живот, употреба на медикаментозни средства или включително хоспитализиране с цел стабилизиране на състоянието и парентерална рехидратация.

Важно е да се отчете до каква степен е засегнато качеството на живот на пациента и да се направи опит за промяна на факторите на средата, които обуславят влошаване на симптомите, адекватна хидратация и намаление на последствията за майката и плода.

Съществуват няколко стратегии за превенция на гаденето и повръщането у бременните в първи триместър: комплекси от витамини, които съдържат фолати, особено в случаите с анамнеза за засягане в предишни бременности (по възможност приемът да се започне преди началото на бременността); чести хранения с поемане на малки количества храна (избягване на мазни и пикантни храни); избягване на продължителните гладувания; прием на течности 30 минути преди или след приема на твърда храна; джинджифил под формата на чай или като добавка към сокове; салати.

Най-често използвани медикаменти: Допаминови антагонисти (Metoclopramide); Антихистамини (H1 блокери) (Promethazine, Dimenhidrinate); Селективен 5HT3 рецепторен агонист (Ондансетрон) Глюкокортикостероиди - не преди 10 г.с. (Methylprednisolone, Hydrocortisone); Н2 блокери (Ранатидин, Фамотидин); Вливания: ако състоянието на пациентката налага заместване с течности за повече от 24 часа и повръщанията продължават, се препоръчва добавяне на вит В1 (тиамин) интравенозно.

Ако лечението продължава по-дълго е уместно приложението на тиамин да се повтаря ежеседмично; Ентерално и парентерално хранене - жените, рефрактерни на всички други фармакологични и нефармакологични интервенции са показани за ентерално или парентерално хранене, чиято продължителност зависи от състоянието им.

Бременните с тежко повръщане, които изискват множество хоспитализации, които не успяват да наваксат тегло, имат по-голям риск от предтерминни раждания и ниско тегло на плода при раждането. За дехоспитализация са подходящи жените, които имат не повече от 1+ кетони в урината, нямат отклонения в лабораторните показатели и/или субективни оплаквания и могат да приемат храна и течности без да повръщат. При изписването бременните трябва да бъдат посъветвани да продължат антиеметичната терапия и спазването на диетичен режим. Също така трябва да бъдат посъветвани да потърсят помощ при нова проява или влошаване на симптомите на гадене и повръщане с поява на признаци на дехидратация. По-ранното подновяване на лечението може да намали необходимостта за рехоспитализация и да доведе до по-бързо подобрение на симптомите. Важно е бременните да бъдат наясно с безопасността на провежданото лечение по отношение на плода.

По литературни данни в около 10% от бременните с тежък хиперемезис се стига до прекъсване на бременността поради липса на ефект от лечението. Прекъсване на бременността трябва да се обсъжда след изчерпване на всички терапевтични възможности, включително антиеметици, стероиди, парентерално хранене и корекция на електролитите. Уместно е провеждането и на психиатрична консултация при взимането на решение за прекъсване. Решението е добре да е мултидисциплинарно, с адекватно документирана липса на ефект от провежданото лечение.