Информация

Липофилингът (от lat. lipo – мазнина и от eng. filling – пълнене) е модерна хирургична техника на преместване на собствена мастна тъкан от една зона на тялото в друга.  Тя се използва за придаване на обем и за скулптуриране извивките на тялото, за запълване на неравни зони с дефицит на мазнина, при подмладяване на лицето, за реконструкция на лицето или гърдите, при оформяне на седалището. При липофилинга се използват собствени мастни клетки, взети от области на тялото (донорни зони), които след това се попълват на нужните за това места (реципиентни зони).
 
Какво представлява самата хирургична техника?
Преди започване на операцията се определят донорските зони – местата, от които ще се вземе мастната тъкан. Те обикновено са: вътрешната част на коленете, бедрата, коремът, горната вътрешна страна на ръцете, така наречените "любовни дръжки", както и някои части на гърба или талията.
 

Често използвани донорни зони
След определяне на зоната, от която ще се вземе мазнина, предварително се разчертава  и преценява какво количество мастна тъкан трябва да се вземе. Разчертава се и областта, в която ще се инжектира взетият материал. Следващата стъпка е заснемане на донорската и реципиентната зона, за да може да се сравнят резултатите преди - и следоперативно.
Анестезията при този тип операция може да бъде локална (когато се извършва на много малка площ) или обща (за по-обширни зони). Времетраенето на операцията също зависи от размера на обработваните части.
 
Вземането на мастните клетки от донорните места, наречено още "harvesting" става посредством липосукция. Правят се малки разрези в най-скритите точки или в гънки на избраната зона и през тях се влиза със специални канюли, с които се изсмуква мастната  тъкан.

Канюлите биват най-различни модели. За липофилинг се използват тънки и фини канюли с различна дебелина на диаметъра (2-3 мм). В зависимост от дълбочинатa, от която се взема мазнината, се избира подходящ диаметър на канюлата. Колкото по-повърхностно е нивото, от което се аспирира, толкова по-тънка трябва да бъде тя.

Аспирационна канюла

Инжекционна канюла


След изсмукване на мастния обем, чрез утаяване (центрофугиране), мастните клетки се отделят като клетъчна фракция. Тази клетъчна материя се прехвърля в спринцовки от 1, 5 или 10 мл, в зависимост от обема, който трябва да инфилтрираме в реципиентната зона.
 
Инжектирането на мастните клетки става отново със специална канюла, чиито диаметър обикновено е по-малък от този на аспирационната, която сме използвали.
 
Изхранването на пренесената мазнина в реципиентния участък първоначално се осигурява от околните тъкани, но постепенно в нея прорастват нови кръвоносни съдове, които осъществяват последващото ѝ хранене. Част от инжектираната мазнина се резорбира от организма, причините за което могат да бъдат няколко. При по-големи мастни частици, прорастването на кръвоносни съдчета в тях е затруднено, което води до неправилното им изхранване и последващо загиване. Друг фактор е нарушаване целостта на мастната клетка при прехвърлянето ѝ, което също води до нейното загиване.
 
Какъв е възстановителният период?
Възстановителният период зависи от възрастта на пациента. Обикновено протича леко, с усещания, наподобяващи мускулна болка. Възможно е наличието на синини и отоци както в донорската, така и в резипиентната зони. Важно е носенето на стягащо бельо след операцията за период от 4 седмици, покриващо донорните области. То намалява образуването на отоци и помага за по-лесното и бързо прилягане на кожата към подлежащите меки тъкани. Това не важи за реципиентните участъци, тъй като стягането би попречило на образуването на новите кръвоносни съдове в мастните присадки.
 
Какви са рисковете от липофилинг?
Както всяка друга операция, липофилингът също има известни усложнения. Макар и изключително рядко срещани, те се изразяват в кървене, силен и болезнен оток, инфекция, временна загуба на чувствителност в третираните зони. За намаляване риска от последствия, е достатъчно стриктно да се изпълнят препоръките на хирурга.
 
Какви са предимствата на липофилинга пред другите подмладяващи процедури?
Липофилингът е процедура, която има много предимства, но крие и своите недостатъци.

Предимства:
• Най-голямото предимство е използването на собствени тъкани и това снижава рисковете от алергични реакции до минимум;
• Подмладяване на тъканите и стягането им, както на реципиентната зона, така и на донорната;
• Нисък риск от усложнения;
• Минимални белези;
• Бързо възстановяване;
• Част от инжектираната мазнина остава завинаги.

Недостатъци:
• При много слаби пациенти, липофилингът е практически неприложим, поради липсата на добре развита донорна зона
• Загуба на мастна тъкан след операцията, поради хормонален дисбаланс или загуба на общо тегло, води и до заличаване на инжектираната тъкан
• Трайно остават около 30-50% от инжектираната мастна тъкан – това може да наложи повтаряне на процедурата до постигане на желания резултат.