Информация

Острият миокарден инфаркт е животозастрашаващо заболяване, налагащо спешна хоспитализация в интензивно кардиологично отделение и изискващо специфично лечение. Характеризира се с прекъсване потока на кръв към сърцето, най-честия механизъм който е образуване на тромб върху разязвена атеросклеротична плака, който запушва една от артериите, кръвоснабдяващи сърцето (коронарните артерии).

Водещият симптом при пациенти с миокарден инфаркт е остър дискомфорт в гърдите, описан като болка, натиск, стягане и парене. Симптоми, еквивалентни на болка в гърдите са задух, епигастрална болка, болка и изтръпване в лявата ръка.

За поставяне на диагноза остър миокарден инфаркт е необходима комбинация от критерии, а именно:

• Увеличение и/или намаляване на сърдечен биомаркер, за предпочитане високочувствителен сърдечен тропонин (hscTn) T или I;
• Симптоми на миокардна исхемия – гръдна болка, дискомфорт, задух
• Нови исхемични EКГ промени;
• Развитие на патологични Q-зъбци в ЕКГ;
• Образни доказателства за загуба на жизнеспособен миокард или нова аномалия на движението на регионалната стена, визуализираши се ехокардиография;
• Вътрекоронарен тромб открит при коронарна ангиография или аутопсия.

Заболявания, които винаги трябва да се имат предвид при диференциалната диагноза, тъй като те са потенциално животозастрашаващи, но също и лечими са аортна дисекция, белодробна тромбоемболия и пневмоторакс.

Лечението на острия миокарден инфаркт е медикаментозно, инвазивно чрез коронарна ангиография и реваскуларизация и аорто-коронарен байпас хирургия.

Автор: Д-р Сибел Кафалиева, кардиолог