Неволево изпускане на урина

Информация

Неволево изпускане на урина (уринарна инконтиненция)

Инконтиненцията е симптом, зад който се крие патологично състояние или сериозно в една или друга степен заболяване. Страдащите често не пристъпват към разрешаване на проблема поради неудобство.

Важно е да знаете:

За нормално състояние се приемат до 8 уринирания за денонощие. Ака ви се случва по-често, това със сигурност означава наличие на заболяване и личният лекар би следвало да ви насочи към уролог. И двата пола могат да страдат от този проблем, но по-често той засяга жените.

Грешно схващане:
Инконтиненцията е неизбежно последствие от остаряването.

 Съществуват няколко типа:

• Стрес инконтиненция – изпускане на малки количества урина при кихане, кашляне, смях или вдигане на тежести. Наблюдава се при състояния, които водят до отслабване на мускулатурата и фасциите на тазовото дъно – най-често при бременност, раждане, менопауза, хистеректомия. При мъжете често възниква след отстраняване на простатата.
• Синдром на свръхактивен пикочен мехур – сбор от симптоми, които най-често включват неотложни позиви за уриниране и много често уриниране. Възниква внезапен и силен позив за уриниране, който в рамките на секунди води до изпускане преди стигането до тоалетната.

Проучване сред 16 776 души от различни страни показва, че синдромът на свръхактивен пикочен мехур се среща сред 16,6 % от жените и 16% от мъжете – следователно средно засяга около 22 млн. души от европейските страни.

Почти 40% от пациентите със свръхактивен пикочен мехур остават недиагностицирани, защото не знаят, че съществува лечение или защото проблемът им е подценен от общопрактикуващия лекар.

• Преливна инконтиненция – непрекъснато капене на урина вследствие на препълнен пикочен мехур. Възниква при невъзможност на пикочния мехур да преодолее съпротивлението на уретрата. Може да настъпи при диабетна невропатия, травми на гръбначния стълб и други, когато е отслабена нервната стимулация към мускула на пикочния мехур, включително и терапия с антихолинергици. Камъни в пикочния мехур, у мъже простатна хиперплазия, у жени миомни възли или тумори от друг произход в малкия таз, както и генитален пролапс, също могат да индуцират този тип незадържане на урина.
• Функционална инконтиненция. При нея отсъства патология на отделителната система. В този случай състояния като деменция, трудна подвижност, нарушено зрение или тежки форми на депресия не позволяват на пациента да осъзнае позива и да стигне до тоалетната.
• Смесена инконтиненция – настъпва, когато е налице клинична картина на няколко от споменатите типа. Най-често се комбинират първите два. Някои напитки, медикаменти или инфекция на уринарните пътища могат да предизвикат временни проблеми със задържането на урина. Такива са например алкохолът, кофеин-съдържащите и газираните напитки, приемът на голямо количество вода. Дехидратацията също може да предизвика такива симптоми, тъй като води до отделянето на концентрирана урина – дразнител за пикочния мехур. Успокоителни, антидепресанти, диуретици, миорелаксанти и други медикаменти могат да бъдат причина за неволно изпускане. Циститът също дразни лигавицата на пикочния мехур и освен до често уриниране и парене, може да доведе до незадържане.

 Усложнения от инконтиненция на урината: възпаление на кожата в слабинната област с повишаване риска от инфекции, промяна в начина на живот – ограничаване на социалните контакти, избягване на сексуални отношения, смущаване на работния процес.

 Диагнозата „уринарна инконтиненция” се поставя на базата на:

• описаните оплаквания
• обстоен преглед на абдоминалните и урогениталните органи, (при необходимост консултация с невролог)
• лабораторен анализ на кръвта и урината
• специални изследвания (стрес тест, измерване на остатъчна урина чрез ултразвук, уродинамични изследвания, цистография, цистоскопия)

Терапията на уринарната инконтиненция зависи от типа й, от сериозността на проблема и причината за възникването й. Основните типове лечение са: физикални, медикаментозни и хирургични.

Уринарната инконтиненция трябва да бъде лекувана заедно с основното заболяване. За овладяването й е необходимо спазването на строга хигиена, в някои случаи промяна на хранителните навици и двигателната активност.