Информация

Панкретитът представлява възпаление на панкреаса. Панкреасът, наречен още задстомашна жлеза, се разполага зад стомаха, близо до черния дроб. Той произвежда ензими, които са необходими за храносмилането, както и хормони, които помагат за регулиране на нивата на кръвната захар.

Панкреатитът е сравнително рядко заболяване. Най-общо представлява възпаление на панкреаса, при което неговите ензими се активират и го увреждат. В резултат на това се уврежда функцията на жлезата, което може да протече с различни симптоми – болка, органна недостатъчност – със засягането на бели дробове, сърце, бъбреци, а в по-късните етапи – некроза на панкреаса, образуване на кисти, които впоследствие могат да се инфектират или да се стигне до панкреасна екзокринна недостатъчност, което представлява невъзможност на панкреаса да осигури адекватно количество храносмителни ензими или ендокринна недостатъчност – захарен диабет. В някои случаи, поради анатомичната си близост с жлъчните пътища може да се наблюдава иктер, тъй наречената жълтеница, поради притискането им от оточната и възпалена задстомашна жлеза.

Видове:
Панкреатитът може да бъде остър или хроничен. Острият панкреатит най-често е причинен от камъни попаднали в общия жлъчен канал или прием на алкохол, по-рядко травми, някои вирусни заболявания като заушка, тумори, а хроничният може да бъде следствие на широк набор от причини – най-често прекомерната консумация на алкохол, автоимунни заболявания, муковисцидоза, някои генетични мутации, хиперкалциемия, хипертриглициридемия.

Симптоми:
Острият панкреатит може да бъде със сравнително леко протичане до тежко с разгърната клинична картина и последставаща мултиорганна недостатъчност. Най-често симптомите са болка в горната част на корема отиваща към гърба, гадене, повръщане, невъзможност за хранене, пожълтяване на кожата и видимите лигавици.

Докато хроничният панкреатит може да бъде съпроводен само с болка в горната част на корема, загуба на тегло, диария, „мазни“ изпражнения, поради развитата вече панкреасна екзокринна недостатъчност.

Това заболяване е важно да се проследява от гастроентеролог, тъй като често във времето може да прогресира до рак на панкреаса.

Лечение:
Лечението на панкреатита зависи от това дали е остър или хроничен и колко тежко изразена е клиничната картина. Най-често при острия панкреатит лечението е консервативно – вливания на различни венозни разтвори, поставяне на назогастрална сонда, парентерално хранене, болкоуспокояващи, при данни за инфекция – антибиотици и т.н.

В завимост от причината, понякога може да се наложи извършване на високоспциализирани ендоскопски процедури – ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография, ако причината за настъпилият епизод на остър панкреатит е камък в общия жлъчен канал или ендоскопски дренаж на образуваните като последвие от острият панкреатит кисти, ако има клинични и образни данни за инфектирането им. При тежките форми хирургичното лечение също е метод на избор, като в днешно време все по-рядко се прибягва до това.

При хроничният панкреатит лечението е предимно симптоматично – болкоуспокояващи, ензимо-заместителна терапия, диета. В някои случаи, когато имаме образни данни за разширяване на панкреасния канал или образуване на камъни в него следствие от възпалението, може да се прибегне до стентирането му или разбиването на тези камъни с литотрипсия.

Кабинет в ДКЦ

Отделение в МБАЛ