Информация

Поликистозният овариален синдром e едно от най-значимите заболявания при жени в репродуктивна възраст, като неговата честота варира в различните популации и при използване на различни критерии. Въпреки че диагнозата се поставя обикновено при млади жени, през различните периоди от живота поражда различни проблеми:

 

  • Юношество – хирзутизъм (повишено окосмяване), акне, мазна кожа и коса, менструални аномалии, наднормено тегло;
  • Репродуктивен период – стерилитет, повишена честота на спонтанни аборти, менструални аномалии, повишаване на липидите в кръвта, повишен риск от сърдечно съдови и мозъчно съдови заболявания;
  • Климактериум – повишена честота на неинсулинозависим захарен диабет, хиперплазия и карцином на маточната лигавица, сърдечно съдови и мозъчно съдови заболавания.

 

Клични прояви:

  • Менструални разстройства - най-честата проява на Синдрома на поликистозния яйчник са разредените (олигоменорея) до липсващи (аменорея) менструални цикли.

За олигоменорея се говори, когато са налице 8 или по-малко менструални кръвотечения за една година или когато менструалният цикъл (периодът от първия ден на мензиса до първия ден на следващия мензис) е повече от 35 дни.

В други случаи се наблюдава обратното – по-чести цикли (полименорея /Ановулация) – при всеки цикъл се развиват фоликули в яйчниците, но те не достигат необходимия размер за настъпване на овулация и се превръщат в малки кисти.

По правило жените със  синдром на поликистозния яйчник имат липсваща или много рядка овулация. Наличието на редовна овулация, категорично отхвърля синдром на поликистозния яйчник.

  • Хиперандрогения – повишаване на нивото на андрогените (мъжките полови хормони) в кръвта – тестостерон, андростендион, дехидроепиандростерон сулфат (ДХЕАС).
  • Стерилитет – неспособност за забременяване в продължение на 6-12 месеца при редовен полов живот – средно 2 пъти седмично. При Синдром на поликистозния яйчник стерилитетът се дължи на ановулация или дизовулация (при повече от 70% от болните).
  • Хирзутизъм (в 80 % от случаите) – увеличаване на окосмяването на типични за мъжете места (лице, около ареолите и между гърдите, по срединната линия на корема, гърба, бедрата, пръстите). Степента на изява на окосмяването е в пряка зависимост от нивото на андрогените, наследствено обусловената чувствителност на космения фоликул към действието им, както и от расовите особености.
  • Акне, омазняване на кожата и себорея (т. н. пърхут) – повишената продукция на мъжки полови хормони води до повишаване на секрецията на мастните жлези, което при наличие на бактериални или гъбични инфекции често води до акне и себорея. Яйчникова микрополикистоза (в 70 % от случаите).

Класически поликистозата се описва като "огърлица от перли" по периферията на яйчниците.

  • Обезитет (затлъстяване) в 40 % от случаите – болните повишават телесното си тегло, като запазват феминния си (женствен) вид. Не винаги има повишаване на телесното тегло, обратно възможно е поднормено тегло.
  • Инсулинова резистентност и хиперинсулинемия - 50 до 70 % (или по точно 30 до 50 % от слабите и 60 до 80 % от пълните) жени със Синдром на поликистозния яйчник имат инсулинова резистентност и хиперинсулинемия. Хиперинсулинемията е фактор, допринасящ за повишения сърдечно-съдов риск при жените със този синдром. Най-лесно инсулиновата резистентност се доказва чрез определяне на съотношението кръвна захар: инсулин на гладно.

Кабинет в ДКЦ