Заболявания - Рак на дебелото черво

Информация

Най-често срещаните злокачествени тумори на дебелото черво и ректума

В медицината има едно основно разграничение между първичните и вторични тумори (метастази). Първичният, т.е. злокачествен тумор на дебелото черво, е тумор, който се развива в дебелото черво или ректума и произвежда метастази. Метастазите на тези тумори се вливат в черния дроб чрез лимфната система и след това в белия дроб, където продължават своето развитие. Най-често туморът в дебелото черво е аденокарцином, който произлиза от лигавицата на дебелото черво. Ако същият тумор се намира на разстояние 16 см от ануса, той се нарича карцином на ректума.

Други по-редки форми на карцином, които се намират, се наричат муцинозен аденокарцином или карцином тип „пръстен с камък”. Външната форма, която туморът образува в дебелото черво, може да бъде много различна, като в някои случаи може дори да стесни дебелото черво. В зависимост от формата на тяхното появяване началото на симптомите, съпътстващи този вид тумор, също са много различни. Причините за образуването на тези тумори не са точно известни. Обсъждат се генетични фактори, но също така и хранителни навици като консумацията на храна, богата на мазнини. Някои рискови фактори, обаче, са добре известни. Сред тях са предхождащи заболявания на дебелото черво, като например улцерозен колит, болест на Крон или фамилна полипоза на колона. Последното представлява предварителен етап на тумор, защото множеството пролиферации на лигавицата на дебелото черво (полипи) стават злокачествени след известно време. Ако Ваши роднини са страдали от карцином на дебелото черво, вероятността за получаване на такъв тумор и при Вас се повишава.

Как да разпозная злокачествения тумор на дебелото черво?

За съжаление първите симптоми при този тумор са много различни или не съществуват изобщо. Ако диаметърът на дебелото черво е стеснен от тумора, могат да възникнат проблеми с действието на червата (редуване на диария със запек) или колики и метеоризъм. Туморите също така са склонни към кървене, което може да доведе до анемия. Ако кървенето е открито в ануса или в изпражненията, пациентът трябва незабавно да се консултира с лекар, за да се изясни дали става въпрос за хемороидалната болест или има и други причини за кървенето.

Необходими уточнения и диагностични възможности

За съжаление различни заболявания на дебелото черво или стомаха могат да предизвикат споменатите по-горе оплаквания, така че лекарят първо трябва да попита за точното време на клинична история: Кога са настъпили болките? Дали болките имат връзка с определени храни или приема на храна като цяло? Има ли някаква значителна загуба на тегло и очевидна загуба на физическа активност? Въпросите за кръв в изпражненията също са много важни. Има ли близки роднини, които са страдали от специални заболявания на дебелото черво или които са имали карцином на дебелото черво? В този случай лекарят преглежда корема, за да установи дали има прекомерно образуване на газове, дали се напипва тумор или херния. Лабораторно изследване се извършва задължително, за да се направи преглед на функциите на всички органи и да се изключи анемия.

Тъй като по-голямата част от карциномите се намират в ректума, дигиталното изследване на ректума от лекаря е много важно, дори при най-малкото съмнение, че може да има тумор. Ако съмнението за карцином на дебелото черво или ректума се потвърди, следва да се направи ендоскопско изследване на ректума и дебелото черво, да се вземат проби от тъканта, от всички подозрителни петна на лигавицата. Освен това се прави и ултразвуково изследване на корема, за да се установи или отхвърли наличието на метастази в черния дроб, жлъчния мехур, жлъчните пътища, панкреаса и бъбреците. В зависимост от местоположението и големината на тумора и на други съпътстващи заболявания на пациента, се извършват специални изследвания, например компютърна томография, ендосонография на ректума (точното местоположение на тумора е важно за планирането на операцията), ултразвук или диагноза на белодробната функция.

Как се лекува карциномът на дебелото черво?

При диагностициран рак на дебелото черво или ректума, се препоръчва хирургично отстраняване на тумора. Този вид лечение определено може да облекчи състоянието на пациента, в зависимост от стадия на заболяването. Консервативните терапии, като химиотерапия, се използват като допълнителен метод. Преди операцията на дебелото черво се прави клизма, за да се избегнат инфекции по време на отстраняването и свързването на дебелото черво. По същата причина всеки пациент получава антибиотици преди операцията, които се пият в продължение на няколко дни след операцията. Целта на операцията на дебелото черво е премахването на тази част от червата и лимфните възли, които са засегнати от тумора, както и повторната анастомоза на дебелото черво. В този случай мястото на тумора не е от значение.

Хирургът влиза в коремната кухина чрез разрез, поставен няколко сантиметра над пъпа, като се придвижва надолу до тъмната линия, която свързва пъпа и пубисната кост. След това се срязва коремната стена и коремната кухина се отваря. Хирургът оглежда всички органи - черен дроб, далак, стомах, за да се ориентира в състоянието на всеки един от тях. Оглежда се също така за уголемени лимфни възли или метастази. След това търси повдигнатата част на дебелото черво.

След това хирургът определя границите на местата, където ще се реже дебелото черво, като се ръководи от местоположението на тумора. Трябва да се отрежат и отлагащите се сухожилията между дебелото черво и черния дроб и дебелото черво и стомаха. Със захващането на части от повдигнатото дебело черво към перитонеума, то бива внимателно отделено от заобикалящата го среда и мобилизирано към средата на корема. Специално внимание трябва да се обърне на пикочния канал, който се намира на гърба на перитонеума. Необходимо е да се спазва определено разстояние, когато червото се клампира от двете страни. Останалата част от червото се дезинфекцира и червата се зашиват заедно. Поставя се силиконов дренаж в близост до анастомозата и отделно от външната страна. След проверка за наличие на кървене, коремната стена се затваря слой по слой. Ако туморът е разположен по диагонал или в долната част на дебелото черво, хирургическата процедура е същата.

Процедурата става по-сложна, ако туморът е намерен в ректума, защото тук дебелото черво вече е разположено в малкия таз и следователно хирургичният достъп е по-труден. Лечение на карцином на ректума се извършва чрез предна резекция на ректума. Достъпът до коремната кухина се постига по същия начин, както при хемиколектомията. След това хирургът се придвижва към долната част на корема, за да намери тумора. Обикновено предварителните изследвания дават ориентир къде да се търси туморът. Това е особено важно в случай на тумор на дебелото черво, тъй като разстоянието на тумора от ануса играе голяма роля за планирането на операцията и още повече за осъществяването на анастомоза в тази област. За да могат да се изрежат червата до ректума, долната част на дебелото черво трябва първо да се отдели от леглото си и мобилизира. В зависимост от размера на тумора, съответните лимфни възли се изрязват от големите съдове и се отстраняват. Отстраняват се и съответните съдове. След това се мобилизира ректумът, който се намира в малкия таз. В тази фаза хирургът трябва да бъде много внимателен, за да не се наранят двата уретера.

Ректумът се намира в маншон, заобиколено от мастна тъкан, където са разположени съдове и лимфни възли. Мастната тъкан старателно се отстранява, за да се елиминират евентуални метастази. Този модерен хирургичен метод (тотална мезоректална ексцизия) е въведен от проф. Bill Heald през 1985 г. Частта на червата с тумора се отстранява заедно с прилежащите сухожилия, съдовете и лимфните възли. Близо до мястото, откъдето трябва да се отстрани част от ректума, са разположени нерви, които са от значение за мъжката потентност. Благодарение на тази техника, те могат да бъдат запазени в почти всички случаи. Следващата стъпка е да се възстанови целостта на червата. Възможни са анастомози на червата, дори на разстояние само от няколко сантиметра от ануса. Накрая се оглежда за кървене, за да се постави силиконовият дренаж и да се затвори коремната стена слой по слой.

Трябва да се споменат и два хирургични метода, които се използват само в много специални ситуации. Единият се нарича илеотрансверзостомия. Той се извършва в случай на големи тумори, които стесняват дебелото черво. В процеса на операция туморът се байпасира. Тънкото черво се зашива от двете страни напречно на дебелото черво, което се намира по-надолу от тумора, така че преминаването през дебелото черво безпрепятствено става възможно.

Друга мярка, която често не може да бъде избегната в хирургията на дебелото черво, е поставянето на изкуствен анус, което може да доведе до силен психически стрес за пациента. Изкуственият анус има за цел да извежда газовете и изпражненията от участък на дебелото черво през коремната стена навън в торбичка. Стомата на тънкото или дебелото черво може да бъде поставена временно с намерението да възстанови целостта на дебелото черво след няколко месеца, или като постоянна мярка.

Причините за поставянето на стома могат да бъдат различни:

1. нарушена чревна проходимост поради тумор, който не може да бъде отстранен;

2. възпаление на дебелото черво;

3. за да се защити засегнатото дебело черво, докато функционира отново напълно.

Ако хирургът трябва да постави стома, трябва да се подготви достатъчно голям отвор в коремната стена на подходящо място. Отворът на дебелото черво лежи в коремната стена и е прикрепен към специален плик. Много пациенти се чувстват силно обезпокоени от поставянето на стома. Обикновено се чувстват социално изолирани и се срамуват от това. В този случай помагат груповите терапии и консултациите със специалисти, които да дадат съвети относно ежедневните дейности.

Какво се случва след операцията?

По правило пациентите остават под наблюдение за 1-2 дни след операцията. Те получават антибиотици, балансирана инфузионна терапия, както и достатъчно болкоуспокояващи. Най-важните кръвни параметри се контролират, както е необходимо. Поради чревната анастомоза, пациентът не може да се храни и приема течности в следващите 5 дни, за да се избегне изтичане в областта или усложнение, което е много трудно да се излекува. След това на пациента е позволено да пие по малко, за да могат червата да възобновят своята дейност. Това може да бъде доста болезнен момент за пациента, защото червата ще са отчасти възпалени и тяхната дейност често е придружена от конвулсии. Постепенно процесът на естествено хранене стартира отново, като се започва със супи и пюрирана храна. За пациенти с големи тумори може да се наложи допълнителна химиотерапия или радиотерапия, както и консултация с онколог. Пациентите с поставена стома по време на операцията биват информирани как да спазват съответните хигиенни навици. В зависимост от размера и естеството на отстранения тумор, следоперативните грижи са различни. През определен период от време се следят туморните маркери, като е възможно да се извършат ултразвук, скенер на корема и ентероскопия. Това се прави, за да се потвърди или отхвърли наличието на метастази или нов тумор.

Ако желаете да получавате интересна и полезна информация, абонирайте се за нашия имейл бюлетин!
абонамент за бюлетин