Информация

Сърдечната недостатъчност е клиничен синдром, състоящ се от кардинални симптоми (напр. задух, претибиани отоци и умора), които могат да бъдат придружени от признаци (напр. повишено югуларно венозно налягане, белодробни хрипове и периферен оток). Дължи се на структурно и/или функционално сърдечно увреждане, което води до повишено вътресърдечно налягане и/или недостатъчен сърдечен дебит в покой и/или по време на усилие. Идентифицирането на етиологията на подлежащата сърдечна дисфункция е задължително при поставяне на диагноза СН, тъй като специфичната патология може да определи последващото лечение. Сърдечната недостатъчност се дължи най-често на миокардна дисфункция: систолна, диастолна или и двете. Въпреки това, патологията на клапите, перикарда и ендокарда и нарушенията на сърдечния ритъм и проводимост също могат да причинят или да допринесат за сърдечна недостатъчност.

Кардиолозите използват за класицифиране класа на сърдечна недостатъчност, базирана на симптоматиката на пациента функционална класификация на Нюйоркската сърдечна асоциация (NYHA) въз основа на тежестта на симптомите и физическата активност:

• Class I - Без ограничение на физическата активност. Обикновената физическа активност не причинява необичаен задух, умора или сърцебиене.
• Class II - Леко ограничена физическа активност. Без оплаквания в покой, но обикновената физическа активност води до необичаен задух, умора или сърцебиене.
• Class III - Изразено ограничение на физическата активност. Без оплаквания в покой, но по-малка от обикновената активност води до необичаен задух, умора или сърцебиене.
• Class IV -  Невъзможност за извършване на никаква физическа активност без дискомфорт. Може да има симптоми в покой. При предприемане на каквато и да е физическа активност, дискомфортът се увеличава.

Диагнозата сърдечна недостатъчност е по-вероятна при пациенти с анамнеза за преживян миокарден инфаркт, артериална хипертония, коронарна артериана болест, захарен диабет, алкохолна злоупотреба, хронично бъбречно заболяване, кардиотоксична химиотерапия и при тези с фамилна анамнеза за кардиомиопатия или внезапна смърт във фамилията. За оценка на пациенти със съмнение за хронична СН се препоръчват следните диагностични тестове:
(1) Електрокардиограма (ЕКГ). Нормалната ЕКГ прави диагнозата СН малко вероятна.
(2) Препоръчва се измерване плазмени концентрации на B-тип натриуретичен пептид (BNP) <35 pg/mL, N-терминален про-B-тип натриуретичен пептид (NT-proBNP) <125 pg/mL правят диагнозата СН малко вероятна.
(3) Препоръчват се основни изследвания като серумна урея и електролити, креатинин, пълна кръвна картина, чернодробни и тироидни функционални тестове, за разграничаване на СН от други състояния.
(4) Ехокардиография.
(5) Рентгенография на бял дроб и сърце.

Лечението е насочено към етиологията на заболяването, тоест, ако причината е артериална хипертония, тя трябва да бъде лекувана успешно, съгласно препоръките за лечение на артериална хипертония, ако е ритъмна патология – се прилага антиаритмична и катетърна терапия, ако е коронарна артериална болест, трябва да бъде лекувана с перкутанна коронарна интервенция или байпас-хирургия, ако е клапна болест – медикаментозно лечение или клапна хирургия, ако има кардиомиопатия, в зависимост от типа се лекува съотвентната кардиомиопатия.

Основните класове медикаменти за лечение на хронична сърдечна недостатъчност са: аниотензин-рецепторния неприлизонов инхибитор, АЦЕ-инхибиторите, бета блокерите, минерал-корикоид – рецепторните антагонисти, диуретиците при конгествни пациенти и най-новите медикаменти – SGLT-2 инхибиторите, които до скоро бяха одобрени само за лечение на захарен диабет – тип 2. В допълнение към медикаментозната терапия при определена група пациенти с проводни нарушения и с дивайс-терапия – специални устройства, подобяващи съкратимостта на лявата камера и водещи до подобяване на класа сърдечна недостатъчност по NYHA и преживяемостта.

Автор: Д-р Сибел Кафалиева, кардиолог