Информация
Какво представлява контрактурата на Дюпюитрен?При това състояние пръстите не могат да се изпънат и остават принудително свити. Причината е засегнатата съединително-тъканна мрежа в областта на дланта. Тя задебелява, скъсява се и по този начин свива пръста. Колагенът, изграждащ тази мрежа, наречена палмарна апоневроза, се видоизменя, поради разрастване на клетки, които го произвеждат. Сухожилията и останалият двигателен апарат на пръста са незасегнати в началото, а след това се увреждат вторично поради обездвижването. Заболяването е познато и като Дюпюитренова болест, Дюпюитренова контрактура, палмарна фиброматоза и "Викингска болест". Уплътняването може да засегне и други области където са налице структури с подобен тип-ходилата, пениса, рамото, пръстите от горната им страна, дори в областта на външната ушна мида. Най-често засяга 4-ти и 5-и пети пръст на ръцете.
Кои са причините за болестта?
Заболяването е генетично и има наследствен характер. По-често се среща при представители на бялата раса. В България също е разпространено. Контрактурата на Дюпюитрен засяга мъжете в зряла и по-напреднала възраст. Няма туморен характер.
Кои са рисковите фактори за болестта на Дюпюитрен?
Към рисковите фактори спадат алкохолизмът, захарният диабет и епилепсията. Не съществува зависимост между физическите занимания на пациента и развитието на заболяването.
Как протича заболяването?
Постепенно. Започва с образуване на малък възел в дланта или основата на пръста, който най-често е неболезнен. Постепенно възелчето се превръща в много плътен брид, който се разпространява по дължината на пръста и го свива, като прогресирането може да продължи дълги години. Рядко усложняване на Контрактурата на Дюпюитрен може да настъпи при травма на ръката или оперативна намеса в дланта. Това води до по-бързо и значително свиване на пръстите.
Има ли болка?
Заболяването не се характеризира с болезненост, но в напредналите стадии ограничава съществено работоспособността и самообслужването. Пръстите са свити, приближени един към друг, засяга се и кожата. Съществуват по-леки и по-тежки стадии на заболяването - от малко възелче в дланта до перманентно свити неподвижни пръсти.
Как се диагностицира?
Диагнозата не представлява трудност, но в най-ранните стадии съществуват предпоставки за диагностични грешки. Съветът ми е пациентите да се обърнат за консултация към специалист по хирургия на ръката, защото той е запознат най-добре с множеството особености на заболяването в различните му стадии. На пациента трябва изчерпателно да се обясни естеството на болестта, кога да се извърши операцията и какво подобрение може да се очаква.
Има ли лечение и какво е то?
Съществуват неоперативни методи - медикаментозни, физикални, или инжектиране на различни продукти в засегнатите участъци. Тези практики са приложими основно в най-ранните стадии и не са популярни в България. Изчакването води до тежки поражения на ставите и усложнява допълнително състоянието.
Оперативното лечение се състои в корекция на деформацията на пръстите и възстановяване функцията на ръката.
Кой е най-ефективният метод за възстановяване мобилността на пръстите?
Най-резултатният метод за лечение е оперативният. Чрез подходящо подбрана според стадия на заболяването оперативна техника хирургът отстранява засегнатата тъкан и по този начин освобождава движенията в ставите на пръста. Операцията е деликатна и следва да се извърши от доказан специалист.
Специалист: Д-р Елена Матева е Началник отделение "Ортопедия и травматология" в МБАЛ Вита, специалист по хирургия на ръката. Завършва висше медицинско образование във ВМИ - София през 1989 г. с отличен успех. Специализира двукратно в Париж, Франция - "Institut de la Main" при проф. Тубиана и проф. Жилбер. Притежава университетски дипломи по хирургия на ръката и микрохирургия от реномирани френски университети. Член е на Българското дружество по хирургия на ръката, на Българското дружество по ортопедия и травматология, на Българския лекарски съюз.
На тази страница може да промените изборът си по всяко време след като се запознаете и прочетете