За медиалния менискус и латералния менискус

Информация

Медиалният менискус и латералният менискус са специални структури в колянната става. Тези сърповидно оформени шок-абсорбиращи структури между тибията и фемура имат важна роля в функционирането на здравото коляно. Процесът на механична артроза се стартира, когато менискусите бъдат рутинно отстранени при разкъсване. Сега ние знаем, че поддържат здравото коляно, защото те играят важна роля в ставната стабилност, предаването на силите и смазването. Когато е възможно при увреда те могат да се поправят. Има дори експериментални опити при което е възможно да се възстановят увредените менискуси, което е важен напредък в ортопедията.

Има две категории увреди на менискусите - остри разкъсвания и дегенеративни разкъсвания.

Като остро разкъсване обикновено се смята онова разкъсване, когато коляното е огънато или усукано насилствено поради действие на външна сила, докато крайникът е в позиция, носеща теглото на тялото или товар. Статистиката показва, че около 61 от 100 000 души преживяват остро разкъсване на един от менискусите си.

Дегенеративни разкъсвания на менискусите се срещат в напреднала възраст. Шестдесет процента от населението над 65-годишна възраст, вероятно има някакво разкъсване на менискусите. Когато менискусът старее, отслабва неговата еластичност и става по-къслив. Дегенеративните разкъсвания могат да са в резултат на незначителни на пръв поглед движения, те могат да бъдат, а може и да не бъдат симптоматично представени.

Какво са менискусите?

Двата менискуса на коляното са полулунни клиновидни структури, които изпълват цепката между тибията и фемура. Менискусите осигуряват ставна стабилност чрез създаване на легло в което фемура седи. Външните им ръбове са доста плътни, докато вътрешните повърхности са много финни. Ако менискусите липсват, повърхностите на фемура се трият директно в тибията.

Медиалният менискус разположен от вътрешната страна на коляното, е с по-удължена "C"- форма, като също тибиалната повърхност е по-голяма от тази страна. Медиалния менискус е по-често увреждан, защото той е твърдо закрепен за медиалния колатерален лигамент и ставната капсула. Латералният менискус, е от външната страна на колянната става, е с по-циркулярна форма. Латералният менискус е по-мобилен от медиалния менискус като там няма захващане за латералния колатерален лигамент или ставна капсула.

Външните ръбове на всеки менискус се залавят за тибията чрез къси коронарни лигаменти. Други къси лигаменти се залавят за краищата на менискусите към тибиалната повърхност. Вътрешните ръбове се движат свободно защото не са захванати за костта. Това позволява на менискусите да променят формата си, когато ставата се движи. Предната част от менискуса се означава като преден рог, задната част като заден рог и средната част като тяло.

Под микроскоп, менискусът е фиброхрущял, който притежава здравина и от колагенните влакна. Неговата еластичност се дължи на водата, разположена в пространствата между клетките. Менискусите са слабо кръвоснабдени. Кръвоснабдява се само външната периферия от малките артерии около ставата. Бедното кръвообращение на вътрешната страна на менискуса я прави трудна за лечение.

Какво правят менискусите?

Менискусът действа като абсорбатор на натоварването за коляното от разпръскващите се компресионни сили от фемура към широката площ на тибията. Медиалният менискус носи до 50% от натоварването, приложено към медиалния (вътрешния) отдел на коляното. Латералният менискус абсорбира до 80% от натоварването на латералния (външния) отдел на коляното.

В продължение на различните фази на походковия цикъл, силите се преместват от единия на другия менискус, а силите действащи в коляното могат да нарастнат 2-4 пъти повече от телесното тегло на човека. Докато човек бяга, тези сили в коляното могат да нарастнат до 6-8 пъти повече от телесното му тегло. Има и по-големи сили например при приземяване от скок.

Важната роля на менискуса при предаването на силите може да се види, когато се отстранят менискусите. Ако менискусите се отстранят, силите не се разпространяват върху широката площ на тибията. Без медиалния менискус, тибиалната контактна площ е намалена с 50-70%. Това означава, че същите сили от фемура се предават на по-малка площ от тибията.

Когато латералния менискус се отстрани, е налице 45-50% намаление в контактната площ. Резултатът е 200-300% увеличение в контактното налягане, което евентуално може да увреди хрущяла от страната на костите. Това може да доведе до дегенеративен артрит.

През 1960-те и 1970-те години, беше общоприето да се отстраняват увредените менискуси напълно. Това често водеше до ранен дегенеративен артрит при много пациенти. Отстраняването на целия медиален менискус може да причини варусна деформация („О-образни крака") и медиален ставен артрит, а отстраняването на латерален менискус може да причини валгусна деформация („Х-образни крака") и латерален ставен артрит.

Какво представлява нараняването на менискуса?

Пациентите описват менискалните разкъсвания по разнообразни начини. Знанието къде и как менискусът е бил усукан помага на доктора да избере най-доброто лечение.

Място - Разкъсването може да бъде разположено в предния рог, тялото или задния рог. Разкъсванията в задния рог са по-чести. Менискусът е скъсан отвътре навън, в средата, и вътрешната трета. Третата, в която е скъсан е разположена и ще определи възможността скъсването да бъде излекувано, от кръвоснабдяването в чиято област е критично за лечебния процес. Разкъсванията във външната 1/3 имат най-добър шанс да бъдат излекувани.

Видове - Менискалните разкъсвания могат да бъдат с различна форма. Видовете разкъсвания оказват влияние върху решението на доктора за избор на лечение. Даваме примери за различни видове разкъсвания:

• Надлъжно;
• Дръжка на ведро;
• Разместена дръжка на ведро;
• Папагалска човка;
• Радиално;
• Разместено платно;
• Хоризонтално;
• Дегенеративно.

Комплексните разкъсвания включват повече от един вид.

Цялост - Разкъсванията могат да бъдат пълни и частични. За пълно се смята разкъсване, чиято линия върви през менискуса и частта от тъканта е разделена от останалата му част. Ако е привързано към тялото на менискуса, се смята като непълно.

Стабилност - Разкъсванията могат да бъдат стабилни или нестабилни. Стабилните разкъсвания не се движат и могат да зарастват сами. Нестабилните разкъсвания позволяват на менискуса да се движи неправилно и може да създадат усложнения, ако не се извърши хирургична корекция.