Операция при жлъчно-каменна болест е наложителна, когато има налице доказан ехографски конкремент или конкременти в жлъчен мехур, оплаквания от тежест, болка (жлъчни кризи). В Болница ВИТА се провежда лечение на всички форми на жлъчно-каменната болест.
Процесът на образуване на камъни в жлъчката най-достъпно може да се обясни така: жлъчният мехур представлява резервоар, в който се събира жлъчката (разбирайте жлъчните сокове, течното съдържание). Тези жлъчни сокове се образуват в големи количества от черния дроб – някъде между 800 и 1200 мл. за 24 часа. Отделянето на жлъчни сокове се стимулира по специални сигнали и е свързано с акта на хранене. От своя страна, жлъчният мехур представлява една торбичка, мехче, което събира и концентрира това голямо количество жлъчни сокове. Затова в жлъчния мехур тази жлъчка е по-вискозна (т.е., гъста и лепкава) и представлява колоиден разтвор, който е в много фино равновесие. Когато се наруши това равновесие, възниква т.нар. преципитация - образуване на твърди частици (малки песъчинки, в последствие по-големи камъни).
Жлъчните камъни са три вида: холестеринови, пигментни и смесени. За тяхното образуване допринасят различни състояния. Има и възпалителна компонента, която също може да доведе до прецитипиране на песъчинки и образуване на камъни.
Лечението на камъните в жлъчния мехур е изключително оперативно. Но за да стигнем до операция, трябва да има индикации за нея, т.е. първо, да има доказан ехографски (най-често) или с някакъв друг метод, камък в жлъчния мехур. Обичайно за хирургическа интервенция трябва да има и оплаквания от страна на пациента – от тежест и дискомфорт след по-обилно хранене, до по-силни кризи и възпаление. Когато са налице тези два фактора, има индикации за оперативно лечение. При асимптомните форми, т.е., когато има камъни без никакви симптоми, може и да не се стига до операция, но болният трябва да се наблюдава. Опитва се консервативно лечение, което обаче е свързано с много условности. Изразява се в прием на едно лекарство (урсодезоксихолева киселина), което може да разгражда камъните.
Особеното в случая обаче е, че по този начин могат да се разграждат само холестериновите конкременти. Мога да кажа, че такова лечение почти не се практикува както в България, така и в цял свят, защото при него може да се провокират много остри кризи, сериозно възпаление и в крайна сметка, да се наложи операция по спешност.
Основният оперативен метод е лапароскопската операция. Първата лапароскопска холицистектомия, т.е., първото отстраняване на жлъчния мехур, е направено още през 1985 г. от немския хирург д-р Ерик Мюе. От 90-те години насам това се е превърнало в златен стандарт. Ако настъпи някакъв проблем или се появят усложнения, винаги може да се премине към отворена операция. Почти е изключено и нецелесъобразно (грешка на изкуството) да се тръгне към отворена операция и то при простите, неусложнени форми на заболяването.
Всички лапароскопски операции, в т.ч. лапароскопската холицистектомия, имат редица предимства пред отворената операция. На първо място има минимална травма на организма, възстановяването е много по-бързо, липсва някакъв сериозен белег.
Големите разрези са предпоставка за следоперативни хернии, а този риск при лапароскопските операции също е минимизиран, тъй като разрезите са малки, болката е много по-слаба, а усложненията са силно редуцирани.
Лапароскопска операция се извършва задължително под обща анестезия. Не съществува друг начин за лапароскопска операция, тъй като надуваме корема с газ, който е въглероден диоксид. Така се подпира диафрагмата и се нарушава механиката на дишането, затова трябва пациентът да е интубиран.
След операция човек може да живее нормално без жлъчен мехур. Най-честият страничен ефект, който може да се случи, е свързан с това голямо количество жлъчка, което се излива от черния дроб през жлъчните пътища в дванадесетопръстника и после в тънките черва (както казах, то е около литър). Затова през първите месеци пациентите могат да получат т.нар. хологенна диария, т.е., може да има по-чести и кашави изхождания за няколко месеца. Но впоследствие състоянието се нормализира.
Относно храненето се изисква спазване на определен диетичен режим най-много за седмица-две, приемане на по-лека храна, както е при “болна жлъчка”. Трябва да се избягва пикантно, мазно, шоколад, кафе, алкохол-концентрат. Не след дълго пациентът преминава към по-нормален начин на хранене.
Най-важното, което трябва да знаят пациентите, че обикновено холицистектомията преминава много гладко и леко, без никакви усложнения. Докато вече усложнените форми крият повече рискове. Затова е важно хората, когато имат индикации, да не отлагат консултация с гастроентеролог или още по-добре – с коремен хирург. Тогава ще се вземат мерки за по-навременно премахване на мехура, преди да са настъпили усложнения, които действително крият повече рискове.
На тази страница може да промените изборът си по всяко време след като се запознаете и прочетете