От началото на пандемията от COVID-19 хората с диабет се определят като рискова група. Лекарите обясняват, че тези пациенти преминават с повече усложнения през вируса, по-голям е и броят на хоспитализациите. Как възниква заболяването, кои са методите на превенция, защо по време на пандемията се увеличиха случаите на диабетно болни – разговаряме с д-р Мая Христозова, ендокринолог от МБАЛ „Вита“.
- Д-р Христозова, бихте ли посочили симптомите, които могат да предизвикат съмнение за диабет и кога трябва да се потърси помощ от специалист?
Такива симптоми са често уриниране, непрестанна, силна жажда, силно чувство на глад, загуба на тегло, необяснима слабост, чести инфекции на пикочно-половата система или на устната кухина. Проблемът обаче е, че при пациентите със захарен диабет тип 2 особено дълго време може да няма никакви оплаквания, а когато се появят, заболяването вече да е доста напреднало. Ето затова казват, че диабетът не боли. При хора със захарен диабет тип 2 диагнозата често се открива при профилактични изследвания или при изследвания, направени по повод на друго заболяване. За това е добре всички, особено хора с рискови фактори като наднормено тегло, затлъстяване или имащи диабетици в семейството, редовно да провеждат профилактични изследвания и при нужда да бъдат своевременно насочвани към ендокринолог.
- Какво е стандартното лечение?
Лечението е в зависимост от типа на диабета. При захарен диабет тип 1 то винаги е с инсулин, а при пациентите със захарен диабет тип 2 избираме различна терапия спрямо конкретния пациент и от стадия на заболяването. За щастие, от последните 100 години насам, когато е открит инсулинът, диабетологията претърпя бурно развитие и в днешно време са на лице множество щадящи и модерни инсулинови и неисулинови медикаменти, които ни дават възможност да изберем най-доброто лечение спрямо профила на пациента. От друга страна, през последните години се промени и подхода на лечение. Докато в близкото минало беше на лице така нареченият глюкоцентричен подход, който имаше за цел основно да намали кръвната захар на пациента, сега лечението е насочено и към придружаващите заболявания като дислипидемия, подагра, артериална хипертония, затлъстяване, защото само комплексното лечение би дало нужния резултат.
- Кои са усложненията, които могат да бъдат предизвикани от ненавременна диагноза?
Диабетът уврежда множество органи и системи в организма. Може да увреди очите, да доведе до слепота, да засегне бъбреците, от което да последва хронична бъбречна недостатъчност или хемодиализа. Редица хора със захарен диабет стигат до ампутация на крайници, развиват се дори усложнения като исхемична болест на сърцето, миокарден инфаркт, мозъчно-съдова болест. При много пациенти се уврежда и нервната система, развива се диабетна полиневропатия. За съжаление при пациенти със захарен диабет тип 2, при откриване на заболяването, често едно или няколко от изброените усложнения вече съществуват, защото, както казах, кръвната захар не боли, а бавно уврежда организма. Захарният диабет се развива много дълго време, дори още в стадия на предиабет, когато на гладно кръвната захар може да си е в норма, още на този етап може да се развият усложнения. Ето затова е хубаво рисковите групи да се насочват навреме към ендокринолог, за да може да се открива заболяването още преди да са настъпили тези усложнение или да се хванат навреме, за да не се развият по-тежки. Естествено, при някои диабетици усложненията може да се развият и защото не се лекуват адекватно и дълго време поддържат нива на кръвната захар, което също води до прогресиране на усложнението и до по-тежко протичане като цяло.
- Има ли хора, които трябва да бъдат особено наблюдателни за симптоми на диабет?
Не може да се каже, че има стандартен тип профил на пациента с диабет, особено в днешно време, защото заболяването се подмладява все повече. То не се появява само при възрастни или хора със затлъстяване или само при жени... По-скоро в днешно време пациентите са със смесени характеристики.
- Пациентите с диабет се определят като едни от най-рисковите по повод на COVID-19. Какво трябва да знаят за вируса?
Подобно на други вирусни инфекции, и COVID19 може да протече по-тежко при диабетици, особено пък такива с по-лош контрол на болестта, пациенти със съпътстващи заболявания или в напреднала възраст. Трябва да се знае, че рискът от заразяване при диабетиците не е по-висок. Но, когато се разболеят, рискът от тежко протичане на инфекцията е по-голям спрямо общата популация. Доказано е, че при хората с диабет вероятността да бъдат хоспитализирани е три пъти по-висока спрямо хората, които нямат диабет, а ако е налице придружаващо заболяване, този риск нараства дори до 4,5 пъти. От редица проучвания става ясно, че 30% от хоспитализираните пациенти в цял свят, които са загинали от COVID-19, са имали неконтролируеми нива на кръвната захар, като това включва не само пациенти, които са страдали от диабет, а и такива, които в хода на инфекцията са повишили кръвната захар.
- Това ли е новият тип диабет, който мнозина нарича COVID диабет?
Няколко проучвания има по този въпрос, защото се постави темата дали COVID-19 може да доведе до появата на диабет. Тези проучвания съобщават за новопоявил се диабет, който възниква в хода на COVID-19. Това се наблюдава и в хода на протичане на други инфекциозни заболявания, включително и други остри състояния, не само инфекции. Механизмите за този новопоявил се захарен диабет не могат точно да бъдат установени, защото е много рано, но се смята, че при възникване му има множество процеси. Счита се, че това може да е недиагностиран захарен диабет, който се установява в момента на инфекцията или пък хипергликимия от стрес – организмът отключва повишаване на кръвно-захарните нива или се появява като следствие на лечението с кортикостероди. В много от случаите се налага включване на такава терапия в хода на COVID-19, а това може да отключи така наречената стероидиндуцирана хипергликемия. Може да има пряко или косвено увреждане на бета-клетката на панкреаса от самия вирус, както наблюдаваме при други вирусни инфекции, така че механизмите може да са множество. Много често в хода на инфекцията се наблюдава повишаване на кръвната захар дори и при пациенти, които нямат диабет, но все още не може да се каже дали това е нов тип диабет.
- А какви са постковид проявите за хората с диабет?
Симптомите не са по-различни. Единствената разлика, която може да се наблюдава при диабетиците е, че постковид синдромът при тях се проявява на фона на организъм, органи и системи, които вече са увредени от самия захарен диабет. Наслагването на постковид върху този увреден организъм води до много по-тежки симптоми. Затова казваме, че последиците при диабетици може да бъдат много по-дълготрайни и тежки. Самото лечение с кортикостероиди влошава кръвната захар и това може да остане доста дълго време след излекуването на инфекцията.
- Какво се случва с пациентите, ако за определен период от време нямат достъп до ендокринолог?
Доста от пациентите в хода на пандемията от страх или някаква друга причина намалиха или преустановиха консултациите със специалистите. Това доведе до влошаване на показателите на заболяването и за съжаление някои от тях завършиха фатално. Но от друга страна, през тези две години се развиха телемедицината и онлайн консултациите и в момента с много пациенти продължаваме по този начин да поддържаме връзката. Специално при ендокринно болните това не е много трудно, в голям процент от случаите може по показатели ние да определим каква да бъде промяната в терапията, няма нужда да се срещаме на живо в 70-80% от случаите. Смятам, че това развитие на телемедицината и онлайн консултациите и в бъдеще ще ни бъде полезно за колаборация с пациентите. В никакъв случай антидиабетната терапия не бива да се преустановява, защото, както вече споменах, именно лошият гликемичен контрол може да доведе до по-тежко протичане на ковид, а и до влошаване на усложненията от диабет.
- Има ли случаи, в които терапията трябва да бъде променена?
В редица от случаите може да се наложи промяна в терапията на диабетно болните. В голям процент се налага, ако пациентът е на перорална терапия, тя да бъде заменена с лечение на инсулин. Това се случва и при други инфекции, не само при COVID-19, и това лечение най-често продължава до излекуване на здравния проблем и подобряване на общото състояние. След това връщаме пациентите си към стандартната терапия, но всички тези решения са индивидуални спрямо отделния пациент и неговите придружаващи заболявания.
- Как се отразява COVID-19 на другите ендокринни заболявания?
Имам наблюдение, че доста от пациентите, които са преживели COVID-19, отключват заболяване на щитовидната жлеза като тиреоидити – възпаления, които може да се случат и след друга вирусна инфекция. Но това се лекува, в повечето случаи с кортикостероидна терапия, и преминава, не съм виждала пациент с някакво трайно увреждане до момента. Но пак казвам - вирусът е нов, нямаме достатъчно данни.
-А какво е наблюдението Ви за това как протича COVID-19 при хората с такъв тип заболявания? Те също ли се причисляват към рискова група?
Не мога да кажа, че се причислят към рискова група. Те също се нуждаят от промяна в терапията си, която понякога може да остане за по-дълго. По-скоро изискват по-често наблюдение от лекуващия лекар.
- Няколко съвета към Вашите пациенти…
Съветите са ми наистина да се спазват всички противоепидемични мерки, особено от пациентите със захарен диабет. Те не са с повишен риск от заразяване, но са с повишен риск от по-тежко протичане. Да спазват лечението си, да не прекъсват връзката си със своя лекуващ лекар, да имат повече доверие в него. И повече положително мислене!
Въпросите зададе Станимира Иванова
За да се свържете с д-р Христозова при нужда, може да се обадите на телефоните на регистратура на ВИТА, да си запишете час през платформата superdoc.bg или да се консултирате online през Healee.
16.12.2021
СЛУЧАИТЕ НА ДИАБЕТ ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯТА от Covid - 19 СЕ УВЕЛИЧАВАТ – интервю с д-р Мая Христозова – ендокринолог в МБАЛ ВИТА
Ако желаете да получавате интересна и полезна информация, абонирайте се за нашия имейл бюлетин!
Абонамент за бюлетин