Множество международни изследвания от последните месеци съобщават за повишаване на нивата на възприет стрес, усещане за самота, депресивни състояния, тревожност, проблеми със съня, увеличаване на случаите на домашно насилие и др. Тези наблюдения съответстват на данните, събрани при предишни епидемии и пандемии. Психолозите разглеждат пандемията от COVID-19 като криза, която може да бъде травматична на индивидуално и на колективно ниво.
Травматично е всяко събитие, което отива отвъд възможностите и ресурсите за справянe, разклаща системите за подкрепа, усещането за контрол и смисъл. Потърпевши в психологичен план са както хората, които са имали директна среща с вируса – преболедували са/грижили са се за болен, така и тези, които са били изложени индиректно на последствията от пандемията - били са подложени продължителна изолация, загубили са работата си и т.н. Специалистите насочват поглед и към децата и юношите. Децата са една от най-уязвимите групи в настоящата ситуация, а семействата с малки деца са едни от най-страдащите единици в обществото ни.
Социалната изолация, повишените нива на стрес в обществото, дистанционното обучение и липсата на контакт с връстници, несигурността и непредвидимостта на идния ден са фактори, които вече оставят следи върху качеството на родителската грижа и върху детското психично здраве. Зачестиха поведенчески и емоционални оплаквания при децата, докато родителите са в сериозен риск от прегаряне както в професионален план, така и в родителската си роля.
Как да се предпазя?
Говорейки за травматични преживявания, е важно да не забравяме, че всеки човек реагира различно в такива условия в зависимост от своята лична история и от контекста, в който живее. Коронавирус пандемията е потенциално травматично събитие, но изследванията в областта показват, че голяма част от хората имат необходимите психични ресурси, за да се справят.
Психологията ни дава насоки и инструменти как да се погрижим превантивно за психичното си здраве и да предотвратим дългосрочните последствия.
Ето няколко от тях:
• Ограничете информационния поток и проверявайте достоверността на източника на информация (вкл. социалните мрежи).
• Погрижете се за тялото си: осигурете редовна физическа активност, достатъчно сън, хранете се разнообразно.
• Погрижете се за емоционалното си състояние: припознайте как се чувствате и се ангажирайте в дейности, които ви доставят удоволствие (творчество, музика и др.).
• Останете свързани с близките си – независимо дали сте изолирани физически, отделяйте време, за да поговорите с хората, на които имате доверие, и да споделяте как се чувствате и какво се случва с вас и около вас.
Кога да потърся професионална помощ?
Нормално е в условия на пандемия да се притеснявате за здравето си и за здравето на своите близки. Възможно е да има моменти, в които сте тъжни, объркани, ядосани. Всичко това е очаквано и нормално, докато не започне сериозно да пречи на всекидневния ви живот и ритъм.
Потърсете подкрепа и професионална помощ, ако:
• Усещате промяна в настроението и емоционалното си състояние, което ви тревожи и продължава повече от три седмици.
• Изпитвате сериозни трудности да изпълнявате всекидневните си задачи на работа и у дома.
• Ако имате физически оплаквания, които не могат да бъдат обяснени и облекчени след изследвания и медицинско лечение.
• Прибягвате до употребата на алкохол, храна и др. за справяне със стреса.
• Ако наблюдавате продължителна и необяснима промяна в поведението на вашето дете, която ви тревожи – напр. рязък спад в училищния успех, гневни изблици, нетипично „затваряне“ в общуването и усамотяване, чести соматични оплаквания и др.
Ако имате нужда от консултация, ние във Вита сме на Ваше разположение. Mожете да се свържете със специалистите на МБАЛ и ДКЦ ВИТА на телефоните на регистратура - 02 45 22 000, 08899 22 000, или да запишете час чрез superdoc.bg или през мобилното приложение Healee.
На тази страница може да промените изборът си по всяко време след като се запознаете и прочетете