Информация

При повечето жени възрастта е най-добрият индикатор за вероятността за зачеване. И все пак, въпреки че имат редовен менструален цикъл, около 10% от жените губят плодовитостта си по-рано от очакваното. Ако разполагат с тази информация навреме, те могат да планират евентуално зачеване на по-ранен етап между 20 и 30-годишна възраст.

Има няколко изследвания, които подсказват дали една жена има по-бърз биологичен часовник. Едно от тях е изследването на Антимюлеровия хормон (АМН). AMH се произвежда от малки фоликули, докато се развиват в яйчниците. Чрез изследването на този хормон се оценява състоянието на яйчниковия резерв чрез измерване броя на фоликулите в определен момент. Изследването се използва също така и за оценка на състоянието на яйчниците при Синдром на поликистозните яйчници.
 
В какви случаи е необходимо изследване на Антимюлеровия хормон и какво показват резултатите от него?

Жените в детеродна възраст могат да изследват своя АМН, заедно с други хормонални изследвания, като естрадиол и FSH, за да се оцени яйчниковия им резерв. Тези изследвания са полезни при оценяване функцията на яйчниците и евентуално за предсказване началото на менопаузата.

Изследването на АМН може да се наложи преди ин витро оплождане или прилагането на други асистирани репродуктивни техники. Концентрацията на наличния AMH в организма може да предскаже реакцията към лечението. Ниските нива на АМН показват намален брой на яйцеклетките и налага стимулация на яйчниците. Обратно – при повишени нива на хормона в организма, лечението трябва да се прецизира много добре.
 
Ниските нива на хормона могат да бъдат и индикатор за преждевременна яйчникова недостатъчност, както и за предстоящо настъпване на менопауза. Негативните до ниски нива на АМН са нормални през ранната детска възраст и след менопаузата.
 
Повишените нива на АМН могат да означават поликистоза на яйчниците и при някои видове карцином на яйчника.

ВАЖНО!

Изследването на Антимюлеровия хормон представлява кръвен тест, който може да се направи по всяко време на менструалния цикъл. Хормонът може да покаже вероятността от загубване на плодовитостта по-бързо от нормалното за възрастта, но изследването не представлява окончателна диагноза за преждевременна яйчникова недостатъчност или синдром на поликистозните яйчници. Резултатите от изследването трябва да се тълкуват с повишено внимание, като част от множество фактори, влияещи върху плодовитостта, и според индивидуалното състояние на всяка жена.

Още за изследването

Анти-мюлеровият хормон (AMH) е гликопротеин, който циркулира като димер, съставен от два идентични мономера.
 
При мъжете AMH се секретира от сертолиевите клетки. Концетрациите на AMH са високи до пубертета, а след това намаляват бавно до остатъчни нива след пубертета. Този спад на производството на AMH е свързан с етапа на пубертетното развитие.
 
При жените се наблюдава експресия на AMH при приблизително 36 г.с. в гранулозните клетки на пренаталните яйчникови фоликули и се произвежда от тези клетки до менопаузата. Концентрации на AMH при възрастни жени отразява броя на малките фоликули, които навлизат във фазата на растеж на своя жизнен цикъл, която е пропорционална на броя на примордиалните фоликули, които все още остават в яйчника или яйчниковия резерв. AMH намалява през целия репродуктивен живот на жената, което отразява продължителния спад на басейна на яйцеклетките (фоликулите) с възрастта и съответно стареенето на яйчниците.
 
AMH се използва при определянето на яйчниковия резерв, предимно за придвижване на отговора на безплодна жена на контролирана овариална стимулация. Изследванията също така са демонстрирали, че AMH може да се използва за определяне на времето до настъпването на менопаузата за всяка жена, тъй като е установено, че AMH е добър показател за репродуктивното остаряване.
 
Различни проучвания са показали, че AMH може да се използва за диагностициране и наблюдение на жени със синдром на поликистозни яйчници. AMH може да служи като чувствителен и специфичен маркер при проследяването на овариектомизирани пациенти. Ранното откриване на AMH е от огромно значение, тъй като туморите на гранулозните клетки се характеризират с висока честота на повторение.
 
През пубертета при момичетата определянето на AMH помага за разграничаването между гонадни и негонадни причини за лека вирилизация. Неоткриваеми нива на AMH за жени са открити при деца с нарушения в секрецията на тестостерон, андрогенна нечувствителност, дисгенетични тестиси и овотестиси. Излючително високи концентрации на AMH са открити при момичета с вирилизиращи артолиево-лайдигови клетъчни тумори на яйчниците.
 
Метод на изследване – имуноензимен анализ.