Информация

Паракоклюшът е силно заразна респираторниа инфекция, засягаща всички възрастови групи от населението. Тази инфекция протича с подобни на коклюш симптоми, но с по-лека клинична изява. Причинител на паракоклюша е Bordetella parapertussis.

Bordetella parapertussis е малка Грам-отрицателна бактерия от рода Bordetella, която е адаптирана да колонизира дихателните пътища на бозайниците и човека.

Bordetella pertussis (причинител на коклюша) и Bordetella parapertussis са тясно свързани видове. И двата вида произвеждат подобни вирулентни фактори, с изключение на пертусис токсина, специфичен за B. pertussis.
Бактерия на параклюша е открит от П. Кендрик и Г. Елдеринг през 1937 г.

Патогенеза и клинична картина
Заболяването започва с ринорея (освобождаване на воднист секрет от носа), треска и кашлица. Кашлицата може да продължи до 3 месеца и да последват усложнения.

Паракоклюшната инфекция протича в три стадия, също като коклюшната:

• Катарален стадий
• Стадий на конвулсивна кашлица
• Стадий на оздравяване

Имунитет
След преболедуване от паракоклюш се развива траен имунитет.

Имунитетът, свързан с B. pertussis, не предпазва от инфекция с B. parapertussis, тъй като О-антигенът се открива само върху B. parapertussis, т.е. ваксинацията срещу коклюш не предпазва от инфекция с паракоклюш.
Това доказва, че паракоклюш може да се развие в популация от гостоприемници, които вече са развили имунитет срещу коклюшна инфекция. Така тези групи се превръщат в резервоар и източник на инфекция за новородените.

В последните години се регистрира повишаване на честотата на случаите на коклюш сред колективи в ясли и детски градини. Отказът на някои родители от ваксинация на децата им във връзка със засилените антиваксинални движения поставя в риск от заболяване и деца с редовни имунизации.

Диагностика
Изследват се:

• секрет от назофаринкс
• гърлен секрет
• носен секрет
• храчки
• бронхо-алвеоларен лаваж
• трахеален аспират
• назофарингеален аспират

Лабораторните тестови методи включват микробиологична диагностика, чрез посявката на материалите и последващото им микроскопско изследване, молекулярно-биологични методи (PCR), серология и директно флуоресцентно изследване на антитела.

Лечение
Лечението се осъществява с помощта на антибиотици, а при тежко протичане на конвулсивната кашлица може да се прилагат седативни средства и излагане на чист въздух.

Препоръчително е пациентите с тежка, пристъпна кашлица или контактни на инфектирани, дори и без клинични прояви, да се изследват чрез ДНК-анализ за причинителите.