Диастаза или коремна херния след бременност – кога да потърсим хирург?

Доц. д-р Радосвет Горнев, дм е хирург с над 30 години професионален опит. Той е завеждащ Отделението по Обща, коремна и лапароскопска хирургия на Болница ВИТА.

- Доц. Горнев, има ли симптоми заради които пациентка, родила наскоро, може да се заблуди, че има херния, а всъщност състоянието да бъде диастаза?
Диастазата на коремните мускули е често срещано състояние при жените след раждане, но не само. Тя е видима промяна в съединителната тъкан - раздалечаване на двете половини на правия коремен мускул, като бялата линия се разширява с повече от един сантиметър. Видима е особено при коремна преса – получава се характерно издуване на кожата, което притеснява чисто естетически пациентите. Установява се при докосване (напипва се разстояние по средата на коремните мускули).

Най-често засяга горната половина на  правите коремните мускули – между мечовидния израстък и пъпното отвърстие.

Диастазата се среща най-често при жени след многоплодна бременност или поредица от бременности, но се получава и при мъже, включително в напреднала възраст, при наднормено тегло, при заболявания, причиняващи повишаване на абдоминалното налягане. Сама по себе си тя не е херния и това веднага се установява при преглед. Възможно е наскоро родила жена да се заблуди, тъй като е налице подуване на коремната стена, но диастазата сама по себе си не е херния.

Изборът на лечение е строго индивидуален и зависи от състоянието на пациентите.
 

- Кога трябва пациентката да получи консултация с хирург?
При жените понякога има комбинация между пъпна херния и диастаза. Затова съвременното решаване е свързано с ликвидиране на двата проблема – укрепване на пъпния ринг и ликвидиране на диастазата.

Наличието на диастаза обикновено не е проблем, който изисква незабавно лечение. В общия случай не препоръчвам на младите жени след първото раждане да избират корекция, особено хирургична намеса, включително протезиране на коремната стена. При евентуална следваща бременност, тази манипулация ще бъде компрометирана. Когато дамите решат, че са приключили репродуктивните си планове, тогава може да помислят за корекции на коремната стена, ако това се налага от естетични съображения. Рискът от рецидив на диастаза при следваща бременност е реален и това ще компрометира корекцията.

- Какво бихте посъветвали родилите наскоро жени за преодоляване на леки форми на диастаза?
Не всяка бременност води до диастаза. Проучванията показват, че по-често диастазата се появява при хора, които имат някаква слабост на съединителната тъкан.

Всяка двигателна активност без тежки физически натоварвания е подходяща за възстановяване след бременност и за преодоляване на началната форма на диастаза. По-леките форми след раждане обикновено спонтанно се „прибират“, въпреки че коремът не винаги изглежда както преди бременността. Строго индивидуално е как тъканите ще се възстановят след раждане, тъй като имат нужда най-вече от добро кръвоснабдяване, достатъчно кислород, което се постига с физическа активност.

- А може ли да се говори за превенция на диастазата?
Бременните трябва да избягват физическото натоварване на корема особено във втория и третия триместър, като например да няма рязко изправяне от леглото, а леко настрани. Тогава коремната стена е много напрегната заради растящия корем.

- Може ли да се търси връзка между покачването на тегло и възникването на диастаза?
Няма пряка връзка между промяната на телесното тегло и наличието на диастаза. Редукцията на теглото след раждането не е свързана с възстановяване на диастазата. Слабото място между двата коремни мускула е уязвимо.

- А кога трябва да се потърси оперативно лечение?
В голям процент от случаите пациентите с диастаза нямат оплаквания, особено при по-малките степени. Когато дефектът стане много голям се променя положението на органите, това може да е съпроводен със смъкване на органите, с промяна в стойката на жената дори. В тежки случаи е съчетано с херния на пъпния ринг или друга – ще има болки, дискомфорт, влошено качество на живот. Тогава ще се наложи решение.

При повечето хирургични интервенции лечението е индивидуално – всеки метод дава възможности и ограничения, трябва преценка на риск и полза.

Препоръчвам оперативна интервенция, когато диастазата е повече от 3-4 см, когато е по целия вход на бялата линия – по средата на корема, а когато е съчетана с пъпна херния може да се наложи пластично възстановяване.

Синтетичната протеза, която цели да укрепи коремната стена (т.нар. „платно“) в съвременната хирургия е основен метод, но е важно кой вид ще се използва и къде ще бъде поставена, дали ще има досег с коремните органи. Аз препоръчвам да се избягва този досег, особено в случаите на диастаза на коремните мускули или пъпна херния.

Тогава основният подход би трябвало да бъде ретромускулна пластика или „задмускулната пластика“, за да протектира в най-голяма степен коремната стена. Това може да стане с миниинвазивна хирургия, не само лапароскопия, но и чрез други съвременни методи, в специализирани центрове, под строг медицински контрол.

Ако е трудно да се постави платно, още по-трудно е да се премахне, ако не е поставено на правилното място, ако не е фиксирано както трябва. Възможна е миграция на това платно, да се напипва дори от пациента, да причинява болки и страдание. Платното е като матрица, върху която се натрупва съединителна тъкан, която укрепва мускулната стена.

Коремните операции изискват време за възстановяване на тъканите, а колкото е по-голяма интервенция, толкова по-дълъг е възстановителния период. Затова не трябва да се правят самоцелно.

За мен жена с пъпна херния и диастаза е здрава, не препоръчвам оперативна намеса, ако не се налага! Хирургът трябва да е с много богат опит, за да прецени дали да се намеси, като претегли рисковете и ползите!