Какви рискове от травми крият зимните спортове и поледиците при минусови температури?

Въпреки измамно топлите дни с почти пролетни температури понякога, истината е, че зимата продължава и все още ни очакват поледици и студове. А през това време травмите са сред най-честите оплаквания. Срещаме ви с д-р Николай Русимов от Отделението по ортопедия и травматология в Болница ВИТА, който разказва за видовете травми през зимата и дава съвети какво да предприемем при евентуален инцидент.

- В условията на поледици много хора посещават ортопедите с травми, кои са най-честите от тях?
На челните места в класацията за най-чести травми на опорно-двигателната система през зимата безспорно са натъртванията, навяхванията и фрактурите на костите. Механизмът на последните най-често се състои от падане от собствен ръст при подхлъзване на заледени тротоари или стълби. Като локализация най-застрашени от фрактури са китките, тъй като падането обикновено става върху отведен и изпънат горен крайник, но не са редки и други – като например на глезена при усукване.

- Какво трябва да направи или да не прави човек, пострадал при падане, който има съмнение за счупен крайник?
Класическите симптоми, които могат да Ви усъмнят в тази посока, са описани още в Античността от Гален – болка, подуване, зачервяване с кръвонасядане, затопляне, като към тях по-късно се прибавя и загуба на функцията. С две думи – остро възпаление. Когато тези оплаквания персистират в следващите няколко часа или се засилят, е препоръчително да се потърси консултация с ортопед-травматолог. Последната е задължителна в условията на тежко падане с травма на главата и шията с или без загуба на съзнание, падане с удар в областта на гръбначния стълб, гръдния кош и ребрата с или без затруднено дишане, както и травма на крайниците с видима деформация и/или невъзможни движения – пострадалият не може да стъпи на крака или да движи ръката си. Това, което междувременно може да се направи, е да се обездвижи нараненото място и по възможност да се охлади.

- Зимата е любимият сезон  на скиорите и сноубордистите, на пистите също инцидентите не са рядкост, какви са вашите наблюдения?
Зимните спортове крият своите рискове, особено когато се практикуват от неопитни или недобре екипирани ентусиасти. Освен разнообразните закрити и открити травми, до които може да доведе един инцидент по време на ски, последните са в топ 2 на спортовете с екстремен риск от увреждане на връзковия апарат на коляното, като отстъпват единствено на футбола. В голяма част от случаите пострадалите от руптура на предната кръстна връзка усещат характерно изпукване в коляното, придружено от болка и подуване. В Отделението по Ортопедия и травматология на МБАЛ ВИТА поведението ни след диагностициране на такъв тип мекотъканни увреди е почти винаги оперативно след кратък период на рехабилитация до отшумяване на симптомите на остро възпаление – извършва се артроскопски-асистирана пластика на връзката с помощта на автографт (собствено сухожилие от пациента, най-често от пострадалия крайник).

- Има ли възрастова група, която е по-рискова от счупвания?
Забелязва се сезонност за типичните фрактури на горния край на бедрената кост и на лъчевата кост при по-възрастното население особено в контекста на остеопороза. По нашите ширини те често се обвързват и с по-високия риск от падане в заледени условия. Интересно е да се отбележи, че по-висок риск за същите травми в тази възрастова група се наблюдава и в страни, в които през зимата не вали сняг и улиците не са заледени. Това се обяснява с по-малкия брой слънчеви часове в деня и дефицита на Витамин D.

- Какъв е възстановителният период при различните травми?
Отговорът съдържа много променливи – типа и локализацията на увредата, възрастта на пациента и неговото общо здравословно състояние, както и не на последно място метода на лечение – в зависимост от показанията то бива консервативно или оперативно. За по-леките травми системата RICE (Rest, Ice, Compression, Elevation), условно за период от няколко дни до една-две седмици, е напълно достатъчна.

Що се отнася до по-сериозните, концепцията е свързана с определен период (условно от няколко седмици до месец) на имобилизация на увреденото място с помощта на гипсова превръзка или ортеза и последваща физикална терапия до възстановяване на загубената функция. При подходящите условия оперативното лечение води до възможност за по-ранна рехабилитация и избягване на усложненията, свързани с продължителното обездвижване на пациента.