Коя възраст за бременност е по-опасна за сърдечно-съдовата система?

Сърдечното заболяване на бъдещата майка е главна причина за сериозни усложнения по време на бременността или раждането

Статистиката сочи, че рискът от сърдечно-съдови заболявания в много западни страни нараства поради покачването възрастта на жените с първа бременност.  

Бременностите в късните репродуктивни години (между 40 и 50) са свързани с повишена честота на сърдечно-съдови рискови фактори, особено диабет, хипертония и затлъстяване. Все по-често се срещат и жени с вродени сърдечни заболявания, които вследствие вроденото заболяване имат рискова бременност. Това се дължи на успешното лечение на вродените сърдечни малформации още в детска възраст и достигането на детеродна възраст на пациентките.

Сърдечното заболяване на бъдещата майка е главна причина за сериозни усложнения по време на бременността или раждането, като най-често се срещат хипертоничните нарушения (повишаване на артериалното налягане при майката, с честота 5–10%).

Колкото и да говорим, че бременността е физиологично състояние на жената, тя сама по себе си предизвиква промени в сърдечно-съдовата система, с цел посрещане на повишените метаболитни нужди на майката и плода. Повишава се обемът циркулираща кръв в кръвоносните съдове, което достига максимума в 32-та седмица на бременността. Този физиологичен феномен именно може да има резултат повишаване на артериалното налягане на пациентките. За да може да компенсира повишените метаболитни нужди, сърцето увеличава размерите и обема си, като се запазва помпената и функция.

Бременността е състояние на хиперкоагулация, т.е. състояние на увеличена склонност към тромбоемболизъм. Всички жени с известно сърдечно или аортно заболяване, които планират бременност, трябва да направят предгестационна консултация с кардиолог.

Жените със сърдечни заболявания имат повишен риск от акушерски усложнения, включително преждевременна родова дейност, прееклампсия и кървене в послеродовия период. Усложненията при майката и детето са в тясна корелация.

Диагностицирането на някои кардиологични заболявания по време на бременност може да бъде по-трудно, защото физиологичните промени, които настъпват, могат да наподобят симптоми на сърдечно-съдови заболявания. Много често например бременните жени имат задух, гръдна болка и лесна умора. Тези оплаквания биха насочили специалиста към диагнози като сърдечна недостатъчност, белодробна тромбоемболия или исхемична болест на сърцето, но това при голяма част от бременните жени обичайно се дължи на бременността и не се установяват отклонения след специализирани изследвания.

Симптомите могат да бъдат обяснени с наддаването на телесното тегло, ограничаващо функционалния капацитет на жената, високия стоеж на диафрагмата при напреднала бременност, което може да наруши дихателните движения и да причини задух.
Това са все физиологични явления, но обичайно налагат консултация със специалист. Затова се правят образните изследвания (най-често електрокардиография). При повечето бременни пациентки сърцето се завърта наляво, тоест променя оста си и се наблюдават характерни промени.

Ехокардиографията е другият диагностичен и много надежден образен метод през бременността. Този възпроизводим, широко достъпен, относително евтин диагностичен метод може да се извърши в амбулаторни условия.

Рентген на гръдния кош и компютърна томография също могат да бъда назначени, но в краен случай на необходимост, когато по-горе описаните техники в съчетание с лабораторни изследвания не са достатъчно информативни, за да поставим правилна диагноза.
Белодробният ултразвук е алтернативен образен метод.

При всички жени със сърдечни заболявания трябва да се вземе предвид индукцията на родова дейност при завършени 40-та гестационна седмица. Изборът на подходящ момент за индукция зависи от сърдечния статус, акушерският преглед, който включва цервикална оценка, състоянието на плода и зрелостта на белите му дробове.

Плановото цезарово сечение не носи полза за майката - има като резултат по-ранно раждане и по-ниско тегло на плода. Вагиналното раждане е свързано с по-малка кръвозагуба и по-нисък риск от инфекция, венозна тромбоза и емболизъм, поради което трябва да се препоръчва за повечето жени. Цезарово сечение трябва да се извършва само по акушерски показания или при пациентки, постъпващи с начало на родова дейност, когато са на лечение с антикоагуланти (кръворазреждащи медикаменти) с тежко изразена аортна патология и с остра сърдечна недостатъчност.

Грижата за жени, заченали чрез инвитро фертилизация, е по-сложна. Асистираната репродукция крие допълнителни рискове от тромбоемболизъм и внезапно появил се задух при пациентки, заченали инвитро, налага консултация с кардиолог.

Лактацията (кърменето) трябва да се насърчава при пациентки със сърдечни заболявания, когато е възможно. Повечето лекарства обаче, приемани от майката, навлизат в майчиното мляко и така могат да направят кърменето противопоказано. Ако е необходимо, лактацията може да се потисне с медикаменти по медицински съображения.