Респираторните инфекции при хронично сърдечно-съдово болни протичат доста тежко

В сезона на грипа, но и в месеца на виното и любовта, отделяме специално внимание на сърцето, през което минава и радост и болка, и тревога, и обич, и омраза.

Какво причиняваме на сърцето си съзнателно или несъзнателно и как да го щадим? Отговорите потърсихме от д-р Сибел Кафалиева специализант-кардиолог в ДКЦ ВИТА.

- Д-р Кафалиева, кои са най-честите диагнози, които са свързани с дейността на сърцето?
Най-честите диагнози, с които ежедневно се сблъскваме, ние, кардиолозите, са сърдечната недостатъчност, исхемична болест на сърцето, ритъмните нарушения и артериалната хипертония.

- Има ли вредни навици, които довеждат до тези състояния на пациентите?
Разбира се, че има такива фактори. Най-честите фактори, които допринасят за тези заболявания, са заседналият начин на живот, понижената двигателна активност, тютюнопушенето, системната консумация на твърд алкохол и много други фактори.

- Само възрастните хора ли страдат от тези заболявания? Има ли хора, които са застраховани, дори само заради младостта си?
За съжаление, все по-често започнахме да срещаме патология на сърцето при по-млади хора.

- Вие ежедневно извършвате диагностика и лечение на различни сърдечно-съдови заболявания. Ако трябва да ги поставите в някаква класация, кой е най-честият проблем, с който се сблъсквате?
Въпреки съвременните методи на лечение, срещаме най-големи трудности при лекуването на сърдечната недостатъчност. Болните са освен здравен, така и социален и икономически проблем в световен мащаб.

- През зимата понякога има големи амплитудни разлики – от много меко време до изключително ниски температури. Как тези резки промени влияят върху сърдечната дейност? Има ли такава връзка?
Има взаимовръзка. През студените месеци, за съжаление, се обострят сърдечно-съдовите заболявания. Това се дължи на спазъм на кръвоносните съдове, така наречената вазоконстрикция, която довежда до повишаване на артериалното налягане и обостряне на някои хронични заболявания на сърдечно-съдовата система. Също така респираторните вируси допринасят също за излизането от равновесие на хроничноболните. Топлите температури, разбира се, повлияват доста по-благоприятно върху заболяванията на сърцето.

- Има ли сезони, в които пациенти с различни сърдечно-съдови заболявания са по-защитени?
В летните сезони имаме по-намалена честота на заболеваемост от сърдечно-съдови заболявания.

- Сега сме в сезона на грипа. Ако пациент със сърдечно заболяване се зарази с грипен вирус, по-тежко ли протича самият заболяването при него?
През зимата е много висока честотата на респираторните заболявания изобщо, най-често вирусните инфекции, в частност и този на грипа. Но не само той, за съжаление. Респираторните инфекции при хронично сърдечно-съдово болни протичат доста тежко и те трябва да се пазят много през студените месеци от вируси.

Много рядко и при пациенти, които нямат сърдечни проблеми, се стига до тежки нарушения на помпената функция на сърцето, така наречените миокардити. За щастие, това са много редки случаи.

- В последните години след COVID пандемията много лекари алармираха, че има постковидни симптоми и този вирус  засяга различни системи. Как се отразява грипът на сърдечната дейност в този контекст?
Да, така е. След COVID се увеличи честотата на тромбоемболизъм, образуване на съсиреци в кръвоносната система вследствие на усложнена инфекция. След грип не се наблюдават обичайно такива явления.

- В месеца на любовта и виното как бихте определили полезността на напитката – чаша бяло или червено вино е за предпочитане?
Червеното вино се счита за по-полезно за здравето като цяло, включително и за сърцето. Няма обаче категорични научни доказателства за това. Счита се, че в него се съдържат съставки, които имат антиоксидантен ефект. Но пак казвам, това няма клинични доказателства по отношение на сърцето.

- Какво количество на ден е допустимо за сърцето?
Една чаша за жените и две чаши червено вино за мъжете, това е допустимото и полезно на ден.

За болните със сърдечна недостатъчност не се препоръчва приемът на алкохол като цяло. Само да подчертая, че Франция е една от страните в Европейския съюз, в която се консумират, знаете, големи количества вино. Има статистика, че един французин приема 47 литра количество червено вино годишно. С тези данни се спекулира, че там сърдечно-съдовата заболеваемост е много ниска поради ежедневната консумация на напитката. Все пак трябва да се отбележи, че ниската заболеваемост от сърдечно-съдови заболявания се дължи на по-здравословният режим на хранене, по-голямата физическа активност и по-ниските нива съответно на затлъстяване и диабет тип 2.

- Има ли храни, които са подходящи за сърцето?
Подходящи за сърцето, както и за добрия тонус и здравия организъм, са зърнените и бобови храни, рибата, плодовете и зеленчуците. Средиземноморската диета е препоръчителна. Подсладените храни и храните с високо съдържание на мазнини, не са подходящи за болни със сърдечно-съдови заболявания.

- Усещането за самота, за неудовлетвореност, може ли да причини проблеми на сърцето, ако това са трайни чувства?
Разбира се, аз много харесвам една фраза: “Сърцето се лекува със сърце". И…да, приятните емоции, положителните емоции са изключително полезни за сърцето. Има даже заболяване в кардиологията, което се нарича broken heart  синдром - синдром на разбитото сърце. Много често се среща при жени, които изпитват негативни чувства и емоции и развиват това заболяване, което е почти равно на миокарден инфаркт.

Ние, кардиолозите, доста трудно се справяме с лечението му. Инфарктът се лекува успешно в днешно време, но синдромът на разбитото сърце се лекува доста трудно, за съжаление.

- А може ли по обратния път да тръгнем? Ако изпитваме радостни емоции, ако се чувстваме обичани, удовлетворени от себе си и от начина, по който живеем, да преодолеем някакъв проблем на сърцето, който имаме?
Разбира се, за много от заболяванията на сърдечно-съдовата система, виновник е стресът.

Намалявайки нивата на стрес - било то с любов, с любими хора, спорт и т.н., се грижим по-добре за сърцето си. Обездвижването е голям проблем на съвременния човек. Почти през цялото време ние сме в седнало положение. Рядко имаме възможност да спортуваме или се оправдаваме с липсата на време, за да не го правим.

Спортът и движението са здраве. Всеки човек, грижещ се добре за себе си и уважаващ себе си, трябва да спортува поне 3-4 пъти седмично. Това важи и за болните със сърдечни проблеми, не само за обикновения човек. Спортът е здраве.

- И колкото и да става дума за лична отговорност, в съвременния свят е редно да има и национална политика за превенция на сърдечните заболявания. В България имаме ли такава политика?
В България вече се опитваме да се придържаме към този модел. Много от работодателите осигуряват на служителите си т. нар. профилактични прегледи, които задължително включват преглед при кардиолог. Нашата болница- ДКЦ и МБАЛ ВИТА, е от водещите центрове за провеждане на профилактични прегледи. Все повече трябва да се стремим към този модел. Защото всички ние знаем, че профилактиката спасява животи.