Деница Анастасова е клиничен психолог към МБАЛ и ДКЦ Вита с професионален опит в сферата на зависимостите и здравословното хранене. Завършила е магистратура "Клинична и консултативна психология" към Софийски университет "Св. Климент Охридски" и бакалавър "Психология" към ВТУ "Св. св. Кирил и Методий".
Обучена е по метода на Когнитивно-поведенческа терапия и в работата си прилага интегративен подход. Има опит в консултирането на възрастни, тийнейджъри и техните семейства при различни проблеми – тревожност, депресия, зависимости, екзистенциални кризи (междуличностни конфликти, загуба, раздяла, травматични преживявания) и др.
Обикновено, когато почувстваме глад, автоматично и без да се замисляме, бързаме да хапнем нещо. Но дали наистина сме гладни? Дали гладът, който изпитваме, е свързан с нуждите на тялото ни или загатва за други наши, обикновено емоционални потребности? Има съществена разлика между физическия и емоционалния глад и ако човек се научи да ги разпознава, би имал повече контрол над ситуацията и респективно, над теглото си. Храненето в отговор на емоции е рисков фактор за трудности при управлението на килограмите и може да доведе до затлъстяване.
Физическият глад възниква вследствие нуждите на тялото и задоволява потребностите му от енергия, хранителни вещества и т.н. Развива се постепенно и натрупването е сравнително бавно, усеща се като празнота в стомаха. Обикновено се случва няколко часа след последното хранене. Често е съпроводен с къркорене, умора, болки в стомаха, замаяност, понякога с трудности в концентрацията и дори с главоболие. Видът на храната не е от голямо значение, каква да е би могла да бъде удовлетворителна в този момент. Когато става въпрос за задоволяване на физически глад, ние обикновено сме съзнателни и съвестни в избора си. Освен това, се предполага, че ядем, когато тялото ни дава сигнал, че сме гладни. Когато усетим ситост, спираме да ядем, без да стигаме до преяждане.
Емоционалният глад обаче, се появява под формата на умствено желание, което ни кара да бъдем по-малко съзнателни в избора си на вид и количество храна. Обръщаме се към яденето в опит да избягаме от неприятни емоции или да засилим приятните. Това означава, че ядем в отговор на това как се чувстваме, а не според нуждите на тялото ни.
Емоционалният глад жадува за специфични храни. Когато сме физически гладни, почти всичко звучи добре – включително здравословни храни – плодове, ядки, зеленчуци. Но емоционалният глад изисква мазни или сладки храни, които незабавно повишават настроението. Струва ни се, че имаме нужда от чийзкейк, шоколад с карамел или пък пица и нищо друго не би ни удовлетворило. Емоционалният глад се появява внезапно и води към импулсивни действия. Обикновено се свързва със специфични дейности, чувства или часове на деня и често храненето е неосъзнато.
Преди да се усетим, успяваме да погълнем цял пакет с чипс или кутия сладолед, без да обръщаме внимание и да се наслаждаваме напълно. Емоционалният глад не се задоволява, когато сме сити. Ние продължаваме да имаме желание за още и още. Често човек яде, докато почувства дискомфорт от преяждане.
Физическият глад, от друга стана, няма нужда от преяждане, чувстваме удовлетворение, когато стомахът ни е пълен. Вместо къркорене или болка в корема, усещаме глада си като желание, което не можем да избием от главата си. Фокусът е върху определени текстури, вкусове и миризми.
Емоционалният глад често води след себе си съжаление, вина и срам. Човек се критикува и обвинява заради ненужните калории, които е поел, че няма воля и не е устоял на изкушението. Когато ядем, за да задоволим физическия си глад, е много по-малко вероятно да се чувстваме виновни или засрамени, защото просто удовлетворяваме нуждите на тялото си.
Когато сме уязвими, изтощени, стресирани, отегчени или се сблъскваме с проблем, може съзнателно или несъзнателно да се обърнем към храната за утеха. Тя се използва като начин да се потиснат или избегнат неприятни емоции. Но емоционалният глад не може да се запълни с храна. Яденето може да ни помогне да се почувстваме по-добре за кратко, но чувствата, които са го провокирали, са все още там.
Ако липсват други механизми за справяне с емоциите, може да се влезе в порочен кръг от неприятни емоции, в отговор на които човек яде, след което се чувства засрамен и виновен. И тъй като не знае как да се справи с тях по друг начин, прилага отново добре познатата стратегия с яденето. Така се озовава с двоен проблем – с чувствата си, с които не се е справил успешно и с наднормено тегло.
Първата стъпка, която може да ни върне контрола и да повиши увереността ни, е да се научим да разпознаваме двата вида глад. Това се случва като наблюдаваме себе си и си задаваме въпроси – колко време е минало от последното хранене, как се появи гладът, какво се случи преди това, как се чувствам, конкретна храна ли желая и т.н.?
Ако установим, че гладът не е физически, следващата стъпка е разпознаването на емоции и избор на по-здравословни стратегии за справяне. Опознаването на себе си е процес, който изисква време и усилия, но си заслужава и с практиката става все по-лесно. В случаите, когато не може да се справите сами, ние, психолозите, сме на Ваше разположение. Може да си запишете час за консултация и преглед през телефоните на Регистратура във ВИТА.
Очакваме Ви!
На тази страница може да промените избора си по всяко време след като се запознаете и прочетете