Деница Анастасова – психолог във ВИТА, в помощ на родители и на тийнейджъри по време на Covid- 19 изолацията

Деница Анастасова е клиничен психолог към МБАЛ и ДКЦ Вита с професионален опит в сферата на зависимостите и здравословното хранене. Завършила е магистратура „Клинична и консултативна психология“ към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и бакалавър „Психология“ към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“.
Обучена е по метода на Когнитивно-поведенческа терапия и в работата си прилага интегративен подход. Има опит в консултирането на възрастни, тийнейджъри и техните семейства при различни проблеми – тревожност, депресия, зависимости, екзистенциални кризи (междуличностни конфликти, загуба, раздяла, травматични преживявания) и др. Има множество допълнителни обучения, курсове и семинари с практическа насоченост. Професионалните ѝ компетенции са в индивидуалното и групово психологично консултиране. Реализира тренинги и обучения в сферата на личностното израстване, превенция на употребата на психоактивни вещества, подобряване на родителската компетенция и др.

1. Г-жо Анастасова, коя е възрастта, след която“сладкото бебче на мама“ се превръща в непоносим тийнейджър?
При всеки човек пубертетът настъпва по различно време, но след 10-годишна възраст можем да очакваме детето да започне да се цупи, да отговаря малко по-рязко и с ирония, по-често да отказва да свърши дадена задача… т.е. „сладкото бебче на мама“ да започне да се променя... в една не много красива посока. :)

2. Кои са биологичните причини, които водят до промените, познати сред майките като „началото на ужаса“?
В биологичен план този период се характеризира с физиологични, анатомични и бурни хормонални промени. Както тялото, така и мозъкът расте и се променя. Предната му част, наречена префронтална кора  (рационалната част) е един от мозъчните региони, които последно съзряват. Тази област е отговорна за умения като планиране, приоритизиране и контролиране на импулси. Тъй като тези умения все още се развиват, тийнейджърите са по-склонни да участват в рисково поведение, без да обмислят потенциалните резултати от своите решения.
В същото време се случват много важни промени в лимбичната система (емоционалната част). Настроенията и емоциите на детето се сменят бързо и то не винаги е в състояние да се справи с тях. Това може да доведе до неочаквани реакции, вариращи от свръхчувствителност до грубост. Постепенно лимбичната система попада под контрола на префронталната кора и в регулирането на емоциите се включват и други центрове.

3. А какви са прихологическите обяснения на, меко казано, “необичайните“ тийнейджърски постъпки?
Тийнейджърската възраст е голямо предизвикателство както за родителите, така и за самия тийнейджър. Едно от най-важните неща, които се случват в този етап, е търсенето на идентичност - младият човек  иска да намери себе си и своето място в света. Тогава той е склонен да експериментира по всевъзможен начин със себе си – прическа, стил на обличане, музика, интереси, пиърсинги и други, от които на родителите им настръхват косите.

Обикновено периодът се характеризира с бунт, авторитетът на родителя е поставен под въпрос,  младият човек тества граници – собствените и тези на родителите, опитва се да отстоява себе си – понякога по агресивен и неприемлив начин. В този период за него най-важно е мнението на приятелите му, както и да бъде приет в групата на връстниците си, заради което понякога извършва „необичайни“ за нас, възрастните, постъпки.

4. Има ли разлики в протичането на тази възраст при момчетата и при момичетата?
Типични различия между половете могат да се наблюдават при деца от най-ранна възраст, които оказват влияние върху физическото и психическото им здраве. Например момичетата и момчетата учат и обработват информацията по различен начин. Според психотерапевта Том Голдън двата пола имат различни био-поведенчески реакции към стреса, отчасти поради хормоналните различия между тях. Когато момичетата са подложени на стрес, те са по-склонни да се обърнат към други момичета за подкрепа, за да се предпазят взаимно от потенциална заплаха.

Докато момчетата по-често предприемат реакцията „бий се или бягай“, при която или се придвижват към или се отдалечават от опасността, в зависимост от способността си да управляват ситуацията сами.

Важно е да отбележим, че индивидуалното развитие на всяко едно дете не е задължително да се вписва точно в половите рамки. Всеки тийнейджър може да бъде непоносим по своему.

5. Има ли полезен ход  за оцеляване за родителите, които живеят с тийнейджър, затворени поради Ковид мерките?
Полезен ход можем да имаме единствено, ако се опитаме да ги разберем. Животът в социална дистанция е огромно предизвикателство и всеки, който е работил от вкъщи, може да го потвърди. За тийнейджърите пандемията настъпва във важен етап от живота им. Тъй като обучението се провежда дистанционно, а училищните събития, партита и общуването лице в лице са ограничени, тийнейджърите изпитват много емоции, които може да са трудни за обработка.

Говорете с вашите тийнейджъри, те имат нужда от подкрепа. Загубите, пред които са изправени в момента, са значителни.

Стремежът им към автономност и важността на приятелството са изправени пред предизвикателство от това, че са останали вкъщи с родителите си повече от обикновено. Независимо дали става дума за загуба на обикновени моменти с приятелите им, объркване около промените в училище или отмяна на събития, които преди са чакали с нетърпение, очакванията им са обърнати с главата надолу. Признаването на въздействието на тези загуби и възможностите, които те няма да получат обратно със състрадание, е важно.

Дайте на вашите тийнейджъри уединение и лично пространство, нека да могат да бъдат сами, дори и само за определено време в денонощието.

Насърчете ги да поддържат дневен режим вкъщи, както и да изпълняват домашните си задължения. Възлагайте им задачи. Тийнейджърите могат да подхождат креативно към проблемите и да се адаптират към нови ситуации. За тях ще бъде много по-ценно, ако могат да намерят своите решения на трудностите, вместо да им ги дадете наготово. Способността да вземат решения за себе си, в рамките на разумното - разбира се, може да ги подкрепи да изпълняват своите отговорности и да се учат от собствените си грешки.

Въпреки това, в този труден за цялото семейство момент, когато всички се борят да се приспособят към новите обстоятелства, би било полезно да уведомите тийнейджърите, когато изразяването на чувствата им оказва влияние върху други членове на семейството.


6. Какви съвети може да ни даде психологът?
Важно е, независимо от това, колко визуално е пораснал тийнейджърът, да не забравяме, че той се намира в етап на развитие и не можем да очакваме от него зряло поведение. Колкото и да е трудно понякога, родителят е модел на поведение и е важно да запази спокойствие, да зачита личността и правото на различно мнение на тийнейджъра.
 
Младият човек има нужда от неосъдително пространство, в което да бъде чут и разбран. Полезно би било да му споделите от личния си опит и как вие сте се справили с подобна ситуация.

Помнете, че колкото и да отричат авторитета на родителя, за тях е много важно вашето мнение, думите, които чуват от вас, и не на последно място - вашият пример.

7. Строгост или толерантност, морков или тояга?:)
Преди всичко е важен балансът между двете, тъй като крайностите в никой случай не водят до добри резултати. Много често в тази възраст прекалената строгост има обратен ефект, а прекалената толерантност, може да се разчете като незаинтересованост или да доведе до липса на граници.

Децата имат нужда както от изслушване и разбиране, така и от правила и граници.

8. И кога най-после всичко това свършва?
Строго индивидуално е, говори се, че мозъкът се развива до 25-годишна възраст, както и за удължаване на пубертета до 23-годишна възраст. Разбира се, интензитетът не е същият, който е бил в началото, но все още младият човек може да не е готов за самостоятелен живот, защото от гледна точка на физическото ни оцеляване ние сме във все по-голям комфорт, в сравнение с преди векове. От друга страна, в психологичен план не сме принудени да ставаме автономни и да узряваме бързо, за да се размножаваме и да осигурим оцеляването на вида. Психологическото ни развитие може да се забави и от факта, че сме засипани с прекалено много информация, която не е плод на собствения ни опит. А многото информация, както се оказа, винаги има и обратна страна.

Затова аз съветвам своите пациенти, родители на тйинейджъри така: Просто обичайте своите деца, говорете с тях, опитвайте се да ги разберете, колкото и трудно да е това понякога...

Този период е труден не само за вас, но и за тях. Бъдете търпеливи...  Рано или късно, това ще свърши и мостовете между вас отново ще станат проходими.

За всички, които имате нужда от психологическа консултация и подкрепа, часове за преглед при г-жа Деница Анастасова може да си запазите на телефоните на Регистратура или през superdoc.bg.