По данни на българското онкологично научно дружество ракът на простата е на второ място по честота у нас. То представлява 17% от всички злокачествени заболявания.
6 от всеки 10 случая на рак на простата са диагностицирани при мъже на възраст над 65 години. Но в застрашена възрастова група попадат и значително по-млади мъже. Онкологичните заболявания бяха тема на интервюто, което д-р Живко Сиромахов, специалист от Отделението по урология и андрология на Болница ВИТА, даде за предаването „Здравето на фокус“ на Радио „Фокус“.
- Д-р Сиромахов, кои симптоми подсказват или предупреждават за този вид заболяване. Кога трябва да светне червената лампа, че нещо не е наред?
Рак на простатата има само при мъжете. Той е втори по честота, а класическите симптоми са късни – т.е. в ранните стадии няма симптоматика. Важно е да уточня, че ракът на простатата в България се хваща сравнително късно.
Рисковите фактори за развитие на карцинома за раковото заболяване на простатата, според данните на Европейската асоциация по урология, са основно три. Възраст над 50 години, фамилна предразположеност - баща, чичо, дядо с рак на простатата. Обаче, ще направя още едно уточнение - има някои гени, които се предават от женската страна, тоест от майка, от леля, от баба, които отговарят за карцином на яйчник, карцином на гърда. Когато задавам въпроса, имате ли фамилна предразположеност, винаги питам дали има майка или баба с карцином на гърдата или на яйчника. Третият основен рисков фактор, който в България не се среща толкова често, е мъжът да е представител на афроамериканската раса, тя е рискова по принцип.
- Тоест, ако има някаква фамилна обремененост, това трябва да бъде сигнална лампа за тези мъже, че трябва да правят редовна профилактика?
Редовната профилактика трябва да я има и без да има риск, защото, както казах, в началните стадии ракът на простатата няма симптоми. Пациентите трябва да мислят за профилактика на здравето си, както планират годишен технически преглед на автомобила си.
- Да, но след каква възраст?
От 50 години нататък. Сега в Европа има едно изместване към 45-годишната възраст за хора, които са с фамилен риск.
- Какви са изследванията, които дават надеждност, че ще бъде открито заболяването в ранен етап?
Най-важното нещо преди преглед при уролог, е пациентът да е изследвал маркера за простата PSA – това е кръвен, лесно достъпен тест, който не е туморен маркер. Това е молекула, която се секретира от нашата простата. Повишените стойности не говорят категорично за рак, а че нещо се случва в тази простата - може да е уголемена, може да е възпалена, може да има някаква придружаваща инфекция, но е важно пациентът да го е изследвал предварително.
Маркерът за простата трябва да има 7 дни полово въздържание – т.е. пациентът да не е имал полови контакти преди изследването, защото може да е лъжливо позитивен. Това е първата, лабораторната част. Втората част от прегледа включва образната диагностика, тук влиза ехографската диагностика. При уролога те трябва да дойдат с позив за уриниране, тоест, трябва да има урина в мехура.
Простатата и мехура са интимно свързани органи. Пикочният мехур е кух мускулест орган, т.е., ако той е празен, няма как да се види простатата. Преглежда се ехографски, след това пациентът отива да уринира и непосредствено след това се преглежда пак, за да се види дали има остатъчна урина. Защото в този преглед ние търсим рак на простатата, но търсим и доброкачествената простатна хиперплазия.
И третият метод вече е мануалният, т.е. ректалното туширане (през ректума се пипа простатата, за да се види дали има някакви възли и уплътнения).
- Това се прави задължително или при съмнение след ехографа?
Задължително е, защото над 70% от карциномите на простатната жлеза, са в тази ѝ част, която е най-близко до дебелото черво. И ако има някакво уплътнение, възел или някаква друга промяна, ние най-лесно можем да го усетим с мануален преглед.
- Да погледнем и към възможните методи на лечение. Какви са най-общо тези методи, с които разполага съвременната медицина?
Първо, искам да кажа, че в България разполагаме с абсолютно всички модерни методи за лечение на карцинома на простатата. Аз бих ги отделил в три групи.
Първата група - това е хирургичното лечение, отстраняване на простатната жлеза, заедно със семенните мехурчета. Това не са лазерните операции на простатата, това са операции, които се провеждат основно с робот. Има реимбурсация от Здравната каса за роботизирана хирургия, така че в сравнение със света, ние сме актуални.
Втората основна група за лечение е хормоналната или лъчетерапията. Обобщавам я така, защото това е лечение, което се изписва и контролира от онколог. Хормоналната терапия е основен вид терапия при пациенти, които не са подходящи за радикална простатектомия, тоест за роботизирана операция или пациенти, които вече са с напреднал карцином, пациенти на по-голяма възраст, пациенти, които отказват оперативно лечение. Химиотерапията е вече при пациенти, които имат метастази.
И третата група методи са лъчетерапевтичните методи. Разполагаме в България с няколко центъра, които извършват брахитерапия, това е локализирано или фокално лечение на простатния карцином. Модерно, подходящо с конкретните индикации и класическата лъчетерапия. И трите основни метода са в арсенала са на българската медицина.
- Въз основа на какво лекарят прави избор кой тип лечение да приложи?
При всеки рак, както и ракът на простатата, той трябва да бъде доказан и стадиран - на база на това има препоръки на Европейската асоциация по урология. Но пак казвам, когато е открито навреме това заболяване, имаме всички възможности за лечение.
- Каква е успеваемостта при лечението?
Успеваемостта, не мога да цитирам данни в България, защото, доколкото знам, такава статистика не се води, но в ранните стадии 5-годишната преживяемост е над 95 процента (по европейски данни).
Интервюто взе: Росица Ангелова, Радио Фокус
На тази страница може да промените избора си по всяко време след като се запознаете и прочетете