Как да разпознаем признаците на възпаление на жлъчния мехур?

Остър холецистит: Симптоми, причини и лечение

Жлъчният мехур е орган с крушовидна форма с размери от 7 до 10 см и среден обем от 30 до 50 мл. Анатомично е разположен по долната повърхност на черния дроб съответно в горна дясна коремна половина. Основната функция на жлъчният мехур е като резервоар на жлъчният сок, произведен от черният дроб и отговаря за координираното му освобождаване през общият жлъчен проток в дванадесетопръстника по време на храносмилането. Д-р Методи Джуджев, хирург от Болница ВИТА дава отговор на най-важните въпроси, свързани с възпалението на жлъчния мехур.

Какво представлява острият холецистит?
Острият холецистит е заболяване, което представлява възпаление на стената на жлъчния мехур и влиза в групата на спешни хирургични състояния под рубриката “Остър хирургичен корем”. В около 90-95% от случаите той се развива на базата на жлъчнокаменна болест, но в редки случай може да се наблюдава и акалкулозен холецистит обикновено при пациенти с други хронични или остри системни заболявания.

Най-честият механизъм за развитие на остър холецистит е запушване на анатомичната връзка на жлъчният мехур с общият жлъчен проток (дуктус цистикус) от камък, което възпрепятства оттичането на жлъчния сок, в резултат на което жлъчният мехур се раздува, получава се оток на стената, освобождават се и се активират различни токсини, които водят до възпаление.
 

Какви са оплакванията при холецистит?

Заболяването започва с болка в горен десен коремен квадрант (дясно подребрие) и епигастриума, като болката може и да се разпространява и към гърба (между лопатките).

Характерно за болката е, че е с голям интензитет, не отшумява и обикновено е съпътствана от повишена телесна температура, гадене, повръщане, липса на апетит. Движението и дълбокото вдишване обикновено засилват болката , поради наличното локално възпаление на перитонеума.

Може ли да бъде объркан с друго заболяване?
Около 80% от пациентите подценяват заболяването поради предходно преживени жлъчни кризи. При симптоматичната холелитиаза характерът на болката, локализацията и съпътстващите оплаквания са сходни, но с по малък интензитет и преходен характер. 

Пациентите отлагат посещението при хирург с надеждата оплакванията да отминат с приема на симптоматични средства, което забавя лечението, довежда до прогресиране на възпалението и утежнява лечебният процес и възстановителният период е по дълъг. 

Самодиагностицирането със заболявания като гастрит, язва, интеркостална невралгия също може да доведе до забавена диагностика и адекватно лечение, затова е необходима консултация с хирург с оглед диагностициране на заболяването.

Задължителна ли е оперативната намеса и има ли случаи, в които може да бъде избегната?

Дефинитивното лечение на заболяването е оперативно премахване на жлъчният мехур. Последните проучвания показват по добри резултати има при извършване на оперативната интервенция в рамките на 72 часа от началото на заболяването независимо дали консервативната терапия е дала ефект и пациента има клинично подобрени дори липса на симптоматика. Операцията може да се отложи при пациенти с тежки декомпенсирани хронични заболявания или напреднала възраст, ако отговарят на медикаментозната терапия с оглед контрол на системните заболявания и извършване на отложена оперативна интервенция в оптимални условия. 

Отлагането на оперативната интервенция във времето крие рискове от развитие на тежки усложнения на заболяването, като развитие на остър панкреатит, запушване на жлъчните пътища от конкременти, холангит и др. При диабетици оперативната интервенция е задължителна поради риска от фундроянтно развитие на възпалението и развитие на сепсис. 

Като златен стандарт за лечение на заболяването се смята лапароскопската холецистектомия (или така наречената безкръвна операция). При нея под видеоконтрол през няколко малки разреза на коремната стена се премахва жлъчният мехур. В сравнение с отворената оперативна интервенция възстановяването е много по бързо, избягва се големият подребрен разрез, при който се прерязват най- малко три интеркостални нерва, следоперативната болка е значително по-малка, рискът от ранева инфекция е незначителен, следоперативните белези са минимални, връщането към нормален двигателен режим е много по бързо поради малката оперативна травма на коремната стена.

Има ли фактори, които провокират холецистита и начин на превенция?
Основната предпоставка за развитието на холецистит е жлъчнокаменната болест. Превенцията за развитие на холецистит е планово оперативно лечение на симптоматичната жлъчнокаменна болест. Ако разгледаме по общо холецистита като усложнение на жлъчнокаменнта болест, то превенцията му е превенция на развитието на камъни. Причините за образуване на холелитиаза са многобройни, като изключим хроничните системни заболявания, чийто контрол е зависим от медикаменти, то диетичният режим е основното средство за борба с този тип патология. 

Препоръчва се:

- избягването на ексцесивен прием на храни богати на холестерол (животински мазнини, яйца, месо);
- пържени храни;
- фаст фуудс;
- прием на много течности;
- равномерно разпределени хранения през деня.

Фиг.1 Жлъчно-каменна болест

Кои са рисковите групи за развитие на холецистит?

Рисковите групи за развитие на холецистит могат също да бъдат разгледани като част от тези с развитие на холелитиаза. Жлъчнокаменната болест е едно от най-често срещаните заболявания на храносмилателният тракт. Проучвания показват че при проведени аутопсии 10-15 % от пациентите имат конкременти в жлъчният мехур. 

Множество заболявания и състояние предразполагат за образуване на камъни в жлъчният мехур. Такива са: 

- бременност;
- диабет;
- хиперлипидемия;
- болест на Крон;
- различните кръвни заболявания (сърповидно-клетъчна анемия, наследствена сфероцитоза, таласемия и др.);
- ексцесивно отслабване за кратък период от време;
- прием на естроген съдържащи контрацептиви;
- прием на медикаменти.

При женския пол холелитиазата се среща три пъти по често. При родственици първа линия с холелитиаза заболяването се среща два пъти по често. При диагностицирана вече холелитиаза е нужда консултация с хирург с оглед оценка на рисковете и решение за планова оперативна интервенция.

Какво да очакваме и какво трябва да спазваме по време на следоперативния режим?
След миниинвазивна операция, пациентите се връщат бързо към нормалният си ежедневен ритъм. Възстановяването е в кратки срокове и липсата на жлъчен мехур не се отразява на качеството на живот. Операцията обаче не премахва рисковете от образуване на камъни и това предполага спазване на балансиран хранителен режим за постигане на оптимални резултати. 

Д-р Методи Джуджев преглежда пациенти и двете бази на Болница ВИТА, за записване на час, може да се обадите на телефон 02 4522 000

Често задавани въпроси за острия холецистит

1. Какво представлява острият холецистит?
– Острият холецистит е възпаление на жлъчния мехур, което най-често се дължи на запушване на жлъчния канал от камък.

2. Какви са основните симптоми?
– Силна болка в дясното подребрие, гадене, повръщане, температура, подуване на корема, влошаване на болката при дълбоко вдишване или движение.

3. Може ли острият холецистит да бъде объркан с други заболявания?
– Да, симптомите могат да наподобяват гастрит, язва, панкреатит, бъбречна криза или интеркостална невралгия.

4. Как се диагностицира заболяването?
– Диагнозата се поставя чрез ехография, кръвни изследвания и преглед от хирург.

5. Задължително ли е оперативното лечение?
– В повечето случаи - да. Лапароскопската холецистектомия е златен стандарт за лечение.

6. Има ли случаи, в които операцията може да бъде избегната?
– При тежко болни пациенти или възрастни хора може да се приложи временно консервативно лечение, но в дългосрочен план операцията е препоръчителна.

7. Какви са рисковете при отлагане на операцията?
– Възможни усложнения са жлъчен перитонит, холангит, панкреатит и развитие на абсцес.

8. Какви са предимствата на лапароскопската операция?
– По-бързо възстановяване, по-малко болка, минимални белези и по-нисък риск от усложнения.