Мелатонинът – какво не знаем за „хормона на съня“ и ролята му при някои заболявания?

Мелатонинът често е наричан „хормон на съня“, но всъщност изпълнява далеч повече функции в организма ни. През последните години интересът към него нараства, особено по време на пандемията от COVID-19, когато започнаха да се изследват по-активно неговите противовъзпалителни и защитни свойства.

Какво представлява мелатонинът?

Мелатонинът е хормон, произвеждан от епифизната жлеза в мозъка. Той се синтезира най-интензивно през нощта и помага на организма да се ориентира кога е време за сън. Ритъмът му на отделяне е в тясна връзка със светлината – при настъпване на нощта секрецията се увеличава, а при изгряване на Слънцето намалява. Така мозъкът получава сигнал, че е време за бодърстване или за почивка.
Хормонът се образува от аминокиселината триптофан, преминавайки през няколко биохимични етапа, за да се превърне във финалната активна молекула.

Основни функции на мелатонина

Мелатонинът участва в регулацията на множество важни физиологични процеси:

• Циркадни ритми – помага за синхронизацията на биологичния часовник с денонощния цикъл светло-тъмно;
• Сън и бодърстване – покачването на нивата му вечер предшества настъпването на съня и спомага за поддържането му;
• Температурна регулация – понижава телесната температура през нощта, което подпомага заспиването;
• Имунна защита – стимулира имунния отговор и намалява възпалителните процеси;
• Антиоксидантна защита – предпазва клетките от оксидативен стрес, като ефективността му е многократно по-висока от тази на някои класически антиоксиданти;
• Невропротекция – влияе благоприятно върху функцията на нервните клетки.

Как действа?

Мелатонинът въздейства чрез свързване със специализирани рецептори в мозъка и други тъкани. По този начин той регулира не само съня, но и процеси като кръвно налягане, метаболизъм, репродуктивни функции и настроение. Освен чрез рецепторно действие, той действа и директно като антиоксидант, предпазвайки клетките от увреждане.

Защо с възрастта спим по-лошо?

Секрецията на мелатонин намалява с възрастта. След 45–50-годишна възраст се наблюдава спад в нощните му нива, а това често се свързва със смущения в съня и по-трудно заспиване. В допълнение, някои медикаменти също могат да повлияят на неговото производство.

Роля при някои неврологични и други заболявания

Науката открива все повече потенциални приложения на мелатонина при различни състояния:

• Инсомния и нарушения на съня – използва се като добавка за подобряване на съня;
• Паркинсон и деменции – има проучвания, които сочат, че може да подобри съня и някои когнитивни функции;
• Епилепсия – метаболитите на мелатонина имат антиконвулсивен ефект, който може да допълва стандартната терапия;
• Множествена склероза и мозъчни инсулти – проучва се като невропротектор;
• Депресия и шизофрения – съществува връзка между нивата на мелатонин и психичното здраве;
• Онкологични заболявания – има данни, че мелатонинът има антиоксидантно имуномодулиращо действие;
• Сърдечно-съдова и чернодробна защита – показва кардиопротективни и противовъзпалителни ефекти;
• Новородени с мозъчни увреждания – в процес на проучване е ролята му като защита при хипоксия.

Светлината и мелатонинът

Най-силният външен фактор, който влияе върху производството на мелатонин, е светлината. Дори слаба светлина може да потисне нощната му секреция. Максимално подтискане се наблюдава при излагане на ярка светлина (600 lux и повече), особено в късните вечерни часове.

Приложение в медицината

В медицинската практика мелатонинът се използва най-вече като допълващо средство при нарушения на съня. Под формата на хранителна добавка или лекарствен продукт, той може да подпомогне хора с трудно заспиване, чести нощни събуждания или сън с ниско качество. Особено ефективен е при разстройства, свързани с промени в денонощния ритъм – например при работа на смени, при джет лаг или при хора в напреднала възраст, при които естественото производство на мелатонин е намалено.

Освен това, мелатонинът се прилага и при някои неврологични, психиатрични и хронични заболявания, като част от цялостна терапия – включително при депресивни състояния, Паркинсон, деменции, епилепсия и мигрена. В тези случаи той може да спомогне както за подобряване на съня, така и за цялостното неврологично възстановяване.

Макар да се предлага без рецепта, приемът му трябва да бъде съобразен с индивидуалните нужди и здравословно състояние, особено при хора с хронични заболявания или приемащи други лекарства.