"Студът, вятърът и слънцето не са вредни за детето, а са незаменими помощници в създаване на имунитета му",съветва Д-р Ива Иванова – специалист педиатър в ДКЦ ВИТА

Интервюто е публикувано в списание Roditel.bg.

1. Има доста дискусии относно храните и влиянието им върху имунната система на децата. Какво според вас трябва да бъде здравословното меню в предучилищна възраст?
 Нашият организъм е като изключително добре сработен механизъм – колкото по-добро гориво му подаваме, толкова по-добре ще функционира. При децата правилното хранене има отношение към нормалното съзрявяне на всички органи и системи, в това число и на имунитета. Здравословното меню  включва пет хранения за деня – три основни и две междинни. Необходимо е да преобладават пресни плодове и зеленчуци, естествени източници на протеини, мазнини и  въглехидрати. Препоръчваме домашно приготвената храна пред полуфабрикатите. Нека десертът на вашето дете бъде плод вместо вафла. И, разбира се, задължително рационалното хранене да бъде съчетано с физическа активност.

2. Каква е ролята на закаляването? Препоръчвате ли го и има ли то отношение към имунитета в детска и зряла възраст?  
 Закаляването има ключова роля в изграждането на стабилния имунитет. Едно дете не бива да бъде отглеждано под похлупак и да е жертва на хиперпротекция, както за съжаление се прави напоследък от свръхзагрижените майки и баби.  Необходимо е бавно и постепенно детето да бъде излагано на факторите на околната среда – студ, вятър, слънце. Те не са вредни за вашето дете, а са незаменими помощници в укрепване на имунитета му. Да не забравяме, че за да е устойчив в зряла възраст, има огромно значение как протича развитието на организма в ранна детска възраст. В това е огромната ни отговорност като лекари и родители.

3. Кога е добре да започнат закалителните процедури?  
Първият месец след раждането е адаптационен – през този период бебенцето свиква с новите условия на живот, коренно различни от утробата на майката. След като тази адаптация се осъществи, от втория месец нататък, вече можем  бавно и постепенно да започнем закаляване.

4. Много се говори за ваксините напоследък и по-конкретно за Морбили. Ако родител на дете, ваш пациент, не желае поставянето на ваксина, Вие как бихте постъпила?
Темата с ваксините е много деликатна. Затова е редно да се обърне особено внимание на този проблем. Всеки родител има своите страхове и притеснения – нормално е, особено когато това касае най-свидното му. Смятам, че океанът от разнородна информация в интернет пространството не е редно да бъде използван като единствен източник за отговори на техните въпроси. Най- лесно е да се каже – задължително е, край, правим я... ако искаш – искаш, ако не – оправяй се. Може би тук важен е моментът на създаване на взаимно доверие между лекаря и неговите пациенти – все пак по медицинските въпроси най-пълноценна и  изчерпателна информация може да даде само и единствено лекар. С моите пациенти се опитвам да разговаряме и по един или друг начин да редуцираме притесненията им до минимум. И както не е редно да бъдат пренебрагвани страховете на родителите, така и не е редно лекарите да бъдат смятани като част от световна конспирация за разпространение на вредности сред децата – все пак нали същите ваксини слагаме и на нашите деца...

5. Нека изясним за майките – каква е вероятността детето им, което е ваксинирано с първия прием и е на пет години, например, да се зарази с Морбили? Ваксината влияе ли на степента на усложненията, ако все пак детето се зарази?
Идеята да има два приема на ваксината – един на 13-месечна и втори на 12-годишна възраст е да се създаде максимално висок имунитет срещу това заболяване и вероятността да се развие като болест да бъде сведена до минимум. Разбира се, само с един прием защитата не е 100-процентова. Но да говорим за вероятности тук е силно относително – по литературни данни е около 70%, но това зависи от много други фактори – състояние на макроорганизма, степен на напрегнатост на имунитетта, околна среда... По отношение на усложненията – рискът от развитие на усложнения на неваксиниран организъм при развитие на болестта е едно на хиляда, рискът от развитие на усложнения на фона на ваксина е едно на милион – като тук говорим за тежки неврологични последици. Ако все пак ваксинирано дете се разболее, то тогава вероятността да развие усложнения е много по-ниска в сравнение с неваксинирано дете, както и вероятността да преболедува по-леко болестта, е по-голяма.

6. А ако не е ваксинирано и е едва на годинка? Какви са рисковете за тези деца?
Децата на възраст около годинка, заедно с имунокомпроментираните, онкоболните и на имуносупресивна терапия, както и всички, при които ваксината е отложена в дългосрочен план по една или друга причина, са най-рискови, тъй като при тях ваксина не е приложена. Именно за тези групи от населението разчитаме на т.н. стаден имунитет – а за да се създаде такъв, е необходимо максимално голяма част от населението да бъде покрита с ваксина. Ако стадният имунитет е нисък, избухват епидемии и тогава неваксинираните в най-голяма степен на вероятност се разболяват.

7.    За какво трябва да следят родителите, кои са първите симптоми на Морбили и с какви други състояния могат да бъдат объркани?
За морбили се замисляме, когато имаме съчетание на температура с обрив – но така протичат всички видове шарки. Обичайното протичане е след инкубационен период от 2-3 седмици /това е периодът от момента на контакт с болен до проява на първите симптоми/. Следва катарален стадий – той се характеризира с прояви като при остро респираторно заболяване и повишена температура, след което се появява обривът – обривен стадий. Той е характерен, започва от горе на долу, в този ред и избледнява. В повечето случаи има едно много характерно петънце на Филатов – Коплик по лигавицата на устната кухина. Диагнозата се поставя симптоматично, а се потвърждава серологично. Морбили може да бъде объркано с всяко остро респираторно заболяване особено в катаралния стадий. С появата на обрива, а и в условията на епидемия, мисленето лесно тръгва в посока морбили.

8. Предстои въвеждането на ваксина срещу Варицела, която няма да бъде част от задължителния имунизационен календар, но ще може да се поставя по желание. Има разнопосочни мнения относно тази ваксина и нейната ефективност – вие какво мислите?
Мнението ми за ваксината е положително. Макар в нашата страна тепърва да се въвежда, приложението й е отдавна практика в много европейски държави и има богат опит с нея. Като цяло варицелата е с безобидно протичане в детска възраст в повечето случаи. Редки са усложненията, свързани най-вече с влошения имунитет след преболедуване от варицела.  По-големи деца в тийнейджърска възраст и възрастни я преболедуват доста по-тежко. Проблем е и за бременни жени.
 
9. Да поговорим и за алергиите – на какво според вас се дължи все по-високият процент на деца, които имат алергични реакции и сериозни алергии към определени храни или фактори от околната среда? Има ли връзка това с храненето и качеството на живот?
Прави впечатление, че през последните  години има бум на алергичните страдания. Няма как да не отдадем заслуженото за това на повишената замърсеност на средата и влошеното качество на консумираната храна. Разбира се, има го и факторът наследственост.  Факт е, че децата, които живеят в големия град, много по-често развиват алергии в сравнение с децата, които живеят на чист въздух.

10. Все повече се наблюдава за т. нар. "форумна медицина, при която майките търсят мнение и помощ в интернет, вместо при специалист. Как ще коментирате това и какво бихте ги посъветвали?
Да, има го и това явление, за съжаление. Бих посъветвала майките да не изпадат в крайности. Разбираемо е, че търсейки най-доброто за своите деца, попадат на всякакви алтернативни методи, мнения, решения в интернет пространството. Обаче решението какво да бъде лечението, нека оставим на лекуващия лекар, нека бъдем критични към съвети от непознати хора по форумите и групите. Нека не забравяме, че и родители, и лекари искаме едно и също – здрави и силни, щастливи, добре гледани  деца. Изберете педиатър, на когото вярвате, и заедно се старайте да го постигнете.