Защо е важно да се спазват границите на личната неприкосновеност на детето

Коя е разликата между редно и нередно в общуването и как да я определим правилно – интервю с Деница Анастасова – психолог в Болница ВИТА

1. Много родители се чувстват зле, когато техни познати или роднини целуват детето им, рошат косата му, щипят го и го докосват. Как да предотвратят такива ситуации?

Ако детето е по-голямо, му обяснете, че всеки има свои собствени нива на комфорт, когато става въпрос за физически контакт или за нарушаване на личното пространство. Децата в никакъв случай не трябва да бъдат принуждавани да прегръщат или целуват член на семейството или друг възрастен, ако те не го искат. Да позволите на детето да изрази границите си, го учи, че е добре да каже НЕ и че има други форми на привързаност като усмивка, поздрав с ръка, удряне на пет или чукване с юмрук.

Ако детето е по-малко и не може само да постави граници, е необходимо родителят да го направи за него като учтиво и категорично помоли възрастния да не го докосва.

2.    Дайте примери за преминаване на границите на детето?
Има различни видове граници – емоционални, физически, сексуални, и преминаването на всяка една от тях дава отражение върху детето в негативен аспект дългосрочно.

Примери за преминаване на физически граници:
• Настояване децата да прегръщат или целуват други възрастни или връстници;
• Детето да бъде докосвано, когато или от когото то не желае, например да бъде гъделичкано, щипано по бузките, пошляпвано гальовно и други;
• Удряне на детето.

Примери за преминаване на емоционални граници:
• Използване на срам (напр. „Не мога да повярвам, че направи това! Какъв човек си?");
• Използване на сарказъм (напр. „Браво, Айнщайн. И двегодишно дете знае как да го направи.");
• Използване на чувство за вина (напр. „Правя толкова много за теб. Не можеш ли да направиш поне едно нещо за мен?“);
• Унижение (напр. „Всеки знае, че нямаш талант.");
• Поставяне на дете в ролята на довереник/най-добър приятел („Толкова съм самотен. Радвам се, че си тук да ме изслушаш.").

Примери за преминаване на сексуални граници:
• Разказване на сексуални вицове на децата;
• Споделяне на сексуална информация, която не е с образователна цел и други примери, на които няма да се спирам сега.

3. Защо е важно да се зачитат границите на децата?
Всяко дете е собственик на своето тяло и не е добре да бъде докосвано, ако то не желае това, точно както не е добре вас някой да ви докосва по начин, който не ви е приятен. Понякога нещата, които ни се струват забавни, не са забавни за другия човек.

Помогнете на детето си да направи план какво да направи в случай, че някой не зачита неговите чувства или граници. Това ще му даде възможност да практикува отстояване на себе си.

Например, бихте могли да попитате: „По какви начини можеш да кажеш на Иван, че не ти е приятно, когато те прегръща, без да те попита?“
Обсъдете прости фрази, които детето може да използва, за да се застъпи за себе си като например: „Моля, спри“. „Не ми е приятно“. „Чувствам се неудобно, когато правиш това“.

4. Как да разберем къде трябва да бъдат границите на децата?
На първо място, вие самите е необходимо да позволите на децата да имат правото да кажат НЕ и да могат да правят контролиран избор, при който родителят задава параметрите. Слушайте ги, когато ви казват какво е и какво не е приемливо за тях, и приемайте техните искания присърце и с уважение.

Важно е родителите да дадем пример като самите ние не пренебрегваме границите на другите хора. Ако дете каже, че мрази да го пощипват или вдигат, не казвайте: „О, хайде, не го мразиш наистина.“ Вместо това кажете: „Чувам те и няма да го направя отново.“

 Зачитането на личните граници на децата ги учи как трябва да очакват да бъдат третирани, а и как те да се отнасят спрямо другите. Когато възрастните преминават границите на децата, това компрометира сетивата им за безопасност и сигурност. Липсата на ясни граници кара децата да се чувстват несигурни. Точно както се нуждаят от предвидими процедури и правила за безопасност – като например да не пресичат улицата без възрастен. Те се нуждаят от граници, които да им дават усещане за сигурност.

Ние сме тук, за да отглеждаме децата си, да им помогнем да полетят и да насочат вниманието си към това, което може да прекърши крилата им. Затова е необходимо да ги подкрепим, като те сами очертаят собствените си граници, да ги научим как да ги отстояват и не на последно място да ги уважаваме.