Хранене при синдром на раздразненото черво

Синдромът на раздразненото черво е една от честите причини за посещение при лекар. Най-често симптомите се  появяват за първи път в юношеските години до около четиридесетата година от живота, но понякога остават подценени. Честотата на заболяването сред населението е средно 12% , като по-често се засягат жените. То води до принудително ограничение на приема на редица храни, предизвиква хранителни дефицити и нарушава  качеството на живот.

Синдромът на раздразненото черво е функционално нарушение на стомашно-чревния тракт, при което се появява рецидивираща коремна болка, която се облекчава след дефекация, както и промяна в чревният ритъм. Наблюдават се епизоди на запек, диария или редуване на запек с диария. Пациентите съобщават за чести епизоди на подуване на корема, ускорен чревен пасаж предхождан от болка, чувство на неудовлетвореност след изхождане и слуз в изпражненията.

За да се постави диагнозата симптомите трябва да са се появили най-малко преди 6 месеца и оплакванията да са налице през последните 3 месеца. Редица свързани със стрес външни фактори могат да провокират изостряне на състоянието – промени в професията, пътувания, преместване в друго населено място, необичайни  житейски събития. Оплакванията се изострят под въздействие на редица хранителни и нехранителни фактори като злоупотреба с лаксативни средства, безконтролен прием на антибиотици, злоупотреба с кафе и други кофеин-съдържащи напитки, ненапълно излекувани заболявания на стомашно-чревния тракт,  нередовно хранене.

Основна цел на диетотерапията при синдрома на раздразненото черво е да осигури адекватен хранителен прием, да приспособи храненето към специфичното състояние на храносмилателната система и да обясни преимуществото от изключване на някои храни за намаляване на оплакванията. Най-общо пациентът не трябва да консумира храни, богати на въглехидрати, които имат свойството да предизвикват усилена ферментация в червата. Трябва да се избягват големи порции мазни храни, кофеин, храни съдържащи лактоза, фруктоза и сорбитол, както и алкохолните напитки. Тези препоръки са валидни за лица с диария и  за такива, при които има честа смяна на запек с диария.

Често при лица със синдром на раздразненото черво се установяват и хранителни алергии или хранителна непоносимост спрямо редица храни.

Препоръчва се прилагане на  т.нар. елиминационна диета, при която в продължение на поне четири седмици се изключват всички храни, които могат да създадат проблеми с червата: пшеница, ръж, варива, мляко, чесън и лук, ябълки и други плодове с високо съдържание на фруктоза, както и храни, съдържащи въглехидрати, завършващи на „-ол“: сорбитол, манитол, ксилитол (съдържание, указано на етикетите), безалкохолни напитки с високофруктозен царевичен сироп.

По време на втората фаза на диетотерапията постепенно и в малки количества се въвеждат храните, които могат да провокират оплаквания, като се преценява дали могат да бъдат включени в диетичния режим. След това постепенно се преминава към по-разширено хранене, а провокиращите храни се заместват с такива от същата група, които не съдържат ферментируеми въглехидрати, напр. кафяв ориз, елда, просо, овес, киви, мандарини, недобре узрели банани, ананас, папая и др.   

Препоръчва се да се възприемa редовен режим на хранене без големи интервали между отделните приеми, регистриране на всички храни, които създават дискомфорт и тяхното пълно изключване,  практикуване на релаксиращи техники като йога, медитация и нормализиране на теглото в случай, че е наднормено. Избягването на стресови ситуации и придържане към спокоен начин на живот може допълнително да подобри общото състояние и да намали вероятността от оплаквания.