Любопитно за Бабинден и суеверията, свързани с бебета, в светлината на медицината днес

Много от народните вярвания, свързани с раждането, вече са позабравени, но има традиции, които са се запазили живи и до днес. Както и много от суеверията.

Днес в Болница ВИТА не отбелязваме Бабинден, защото празникът е свързан повече със семейните обичаи в чест на бабите акушерки. Но избрахме месец януари за месец на бебетата във ВИТА, защото след броени дни очакваме раждането на Бебе 10000.

Всяка бъдеща майка има много въпроси, свързани с женската консултация през бременността, раждането, възможностите за избор на екип/лекар, интересува се от условията за прием и престой преди и по време на раждането. Д-р Анна Чорбова, завеждащ Родилно отделение на Болница ВИТА, отговаря на много от тези въпроси в специално интервю.

Смята се, че Бабинден е езически празник и идва от славянските племена. Част от традициите, свързани с „бабуването“, са запазени в ритуалите, изпълнявани от акушерките, макар и само символично. Любопитно ще изглежда паралел между някои древни суеверия и вярванията днес.

Забременяването в миналото е било повод за много страхове. Изпълнявали са се специални ритуали, както за зачеване, така и по време на бременността. Имало много жени, които не били благословени с дара да станат майки, или са имали затруднения да забременеят, затова суеверията са владеели всекидневието. Например, за да се родят здрави деца, не трябвало да се зачеват в нощта на петък срещу събота…

В миналото наричали бременната жена „трудна“, „в положение“. Докато още не ѝ личи, бременността се пази в пълна тайна. До днес често се съобщава публично за бъдещото бебе след края на третия месец - вероятно най-вече по медицински причини.

Бременната жена в миналото извършвала всички къщни и полски дейности, стига да може, за да е работно и детето, което ще роди. Днес бъдещите мами работят поне до осмия месец, освен ако няма медицински противопоказания да го правят.

Бременната преди столетие не трябвало да сяда на прага с кръстосани крака, да прескача въже, синджир, ремък. Имало забрани за конкретни храни, които днес звучат особено абсурдно. Например, не трябвало да яде риба, защото новороденото ще има запушен нос и ще хърка.

До днес е разпространено суеверието, че бременна, която хапва повече cлaдĸиши, вepoятнo чaĸa мoмичeнцe, a aĸo предпочита мeco и coлeни яcтия – мoмчeнцe. А свекървата давала на снаха си крайчето на хляба, за да има мъжка рожба…

Има и други любопитни истории как възрастните хора гадаели за пола на бебето във времена, в които видеозонът не е бил създаден. Правели  предвиждания по корема на жената – ако е „остър“ и силно издаден напред, значи детето ще е момче. За мъжка рожба подсказвало и „чистото“ лице на жената - смятало се, че бременност с момченце разхубавява жената. Ако бъдещата майка види мъж в момента, в който усети първото движение в утробата си, ще роди дете от мъжки пол.

Имало още един любопитен стар начин на гадаене – посипвала се сол върху главата на бременната жена, без тя да забележи, а след това се наблюдавала къде ще се докосне първо. Ако е под кръста - ще роди момиче, пипне ли се над кръста или по носа – ще роди момче.

Много разпространено суеверие е, че бременната жена не трябва да се стряска - ако в уплахата си се пипне по тялото, бебето ще има белег на същото място. Вероятно така хората си обяснявали наличието на родилни петна по тялото на новородените. Разбира се, този факт не се потвърждава от медицината - появата на родилните петна е свързана с генетични мутации, които могат да бъдат наследствени или спонтанни. Лекарите отбелязват, че приблизително всяко шесто дете има родилен белег, а някои от тези белези избледняват с годините.

В миналото бременната жена не трябвало да рита куче или котка, да яде върнат от пътуване хляб, да ходи по разлята вода или боклук, но най-важното - да не краде храна и яде тайно, защото ще навреди на нероденото дете. Днес лекарите дават предписания на бременните само ако има нужда от ограничаване движението по медицински причини, вдигане на тежки предмети или за избягване на пътуване в последните гестационни седмици.

Много възрастни жени продължават да казват на бременните, че трябва да се хранят като за двама, което акушер-гинеколозите не препоръчват. До днес се вярва, че всичко, което се прияде на бременната жена, трябва да ѝ бъде дадено, за да не бъде детето злоядо, нездраво. А специалистите припомнят, че режимът по време на бременността също трябва да следва принципите на здравословното хранене.

Много мaйĸи нe ce пoдcтpигвaли пo вpeмe нa бpeмeннocт, зa дa нe oтpeжaт ĸъcмeтa нa дeтeтo. Дори се е вярвало, че aĸo мaйĸaтa ce пoдcтpижe, дoĸaтo нocи мoмчeнцe в yтpoбaтa cи, щe oтpeжe мъжecтвeнocттa мy.

Днес бременните обикновено избягват само да боядисват косите си, но по съвсем различни причини. Доказано е, че косата се изтощава по време на бременността и след раждането.

Друго разпространено суеверие е, че не трябва да се купува нищо за бебето преди да се роди. От друга страна един от най-често задаваните въпроси в женските консултации днес е от какво има нужда новороденото, за да се подготви предварително.

Старите хора вярвали, че при раждане трябвало да се оставят вcичĸи вpaти y дoмa oтвopeни, зa дa пpoтeчe глaдĸo, бeзбoлeзнeнo и бeзпpoблeмнo. Мaйĸитe трябвало дa cи paзвъpжaт ĸocaтa – тaĸa ce paзвъpзвaли poдoвитe ĸaнaли. За лесно раждане бабата акушерка трябва да се прекръсти, да запали кандило и прекади къщата. Самото раждане трябвало да се пази в тайна.

Днес постъпването в родилно отделение често е предварително организирано и планирано, а близките са в очакване за щастливите новини.
Някога жените раждали у дома, като им бабувала възрастна жена. В знак на уважение, родилката поливала вода и поднасяла сапун, с които бабата акушерка да си измие ръцете, а след това да ги избърше с хавлиена кърпа. Този ритуал се възражда в Деня на родилната помощ 21 януари и се практикува като част от тържественото отбелязване на професионалния празник.

Някога се е вярвало, че върху съдбата на детето оказва влияние часа на раждане. Родените сутрин било по-пъргави и работливи, тези на новолуние и пълнолуние – по-щастливи. За хубав ден за раждане се считали понеделник и сряда, за най-лош ден – вторник, а родените в събота имали специални способности.

Днес часът на раждане е в основата на хороскопите, защото определя изгряващия знак на всеки човек. Вярващите в астрологията правят хороскопи на новороденото, а ако планират секцио, дори избират часа на раждане, за да предначертаят съдбата му…

В миналото се е вярвало, че е добре детето да се роди с ръцете напред или с очи към земята. Бебетата, които се раждат с целия околоплоден мехур, наричали родени с „риза“ (ризница, було). Вярвало се, че те ще са голям късмет и ще живеят дълго (такива раждания са около 1 на 10 000). На много места „ризата“ се изсушавала и пазела.

До днес е запазено вярването, че трябва да се избере мястото, където да се хвърли пъпната връв, за да се предопредели професията на детето. А много съвременни родители съхраняват стволовите клетки от пъпната връв…

След раждането има още много народни поверия, които са любопитни в светлината на днешното време. Бабата връзвала пъпната връв на новороденото с конец (никога черен), а понякога и с коса от майка му.

И днес майките слагат червен конец на бебето, за да го пазят от „лоши очи“.

Плацентата трябвало да се зарови на „чисто“ място, където не се стъпва. Първото повиване на новороденото ставало в бащина риза.

Първите 40 дни за родилката се наричали „мръсни дни“, а жената - лехуса (на гръцки: Ελεούσα, Елеуса). Според българските народни вярвания при родилките идвали духове до 40-ия ден след раждането, които ако не бъдат спрени, носели болести, лудост, смърт. Затова майката и бебето в първите 40 дни не трябвало да остават сами у дома. Любопитно е дали особеното емоционално състояние на жените, станали майки, което днес наричаме следродилна депресия, не се е обяснявало в миналото с тези лоши духове…

До кръщаването на новороденото, майката не бивало да става от леглото, както и да остане напълно изолирана от външния свят: вратите и прозорците се затваряли плътно, за да не пропускат светлина. Слагали в огъня на дома волски или кози рог, катран, миризливи треви, за да гонят злото, както и горещи въглени на прага на външната врата, а огънят се поддържал запален до края на 40-ия ден. Вратата не се отваряла след залез слънце дори на закъснелия съпруг, който отивал да пренощува другаде…

До днес е запазен един символ на раждането – щъркелът, който носи бебе. Има препратки в гръцката митология, където Хера превърнала съперницата си в щъркел, а след това жената-щъркел се опитала да открадне сина ѝ. В египетската митология душата на човек обикновено била представена от щъркел. В норвежката митология щъркелът бил символ на семейни ценности. Твърди се, че преди няколкостотин години в Германия за първи път свързали птицата с новородените бебета заради миграцията им през есента и връщането им на пролет, за да създадат потомство.

Днес вероятно никой не казва на малките деца, че техните малки братчета и сестричета ги носи щъркелът…

Честит Бабинден на всички жени, свързани с раждането – баби, акушерки, майки. Да са здрави и щастливи!