Сърцето е двигателят на нашето тяло – то работи без почивка, за да поддържа живота. Обикновено ритъмът му е равномерен и сигурен, но понякога може да се „разклати“ – да бие прекалено бързо, прекалено бавно или нередовно. Тези състояния се наричат аритмии и често остават незабелязани до момента, в който предизвикат сериозен проблем. От обикновено сърцебиене до животозастрашаващи състояния, нарушенията на сърдечния ритъм засягат милиони хора по света и изискват навременна диагностика и грижа. Според Световната здравна организация, ритъмните нарушения са сред водещите причини за заболеваемост и смъртност, особено при хора над 60 години.
В днешната статия д-р Емин Ахмед, кардиолог в Болница ВИТА разказва за най-важното, което пациентите трябва да знаят за ритъмните нарушения.
Ритъмните и проводните нарушения (РПН) представляват основен дял от сърдечно-съдовите заболявания. Аритмиите представляват нарушения в образуването или провеждането на електрическия импулс в сърцето. Те могат да варират от безсимптомни, клинично незначими състояния до животозастрашаващи нарушения, водещи до внезапна сърдечна смърт. Според данни на Световната здравна организация, ритъмните нарушения са една от водещите причини за заболеваемост и смъртност, особено в популацията над 60 години. Наред с медикаментозното лечение, с напредването на технологиите в медицината, все повече се утвърждават редица методи за немедикаментозно лечение на тези състояния. Ритъмната патология, известна още като аритмия, представлява група състояния, при които сърцето бие твърде бързо, твърде бавно или с неправилен ритъм.
Нормалната сърдечна дейност се характеризира с точно определен, постоянен и правилен ритъм на сърдечните съкращения. Средната честота се променя с възрастта на индивидите, така нормите за различните възрасти са различни: за новородени – около 130 - 140 удара в минута, докато за възрастни над 18 години при здравo сърце нормалната сърдечна честота е между 60–100 удара в минута в покой.
Нарушенията на сърдечни ритъм, наречени аритмии могат да се дължат на функционални (извънсърдечни причини, при нервно – психични заболявания, злоупотреба с тонзиращи напитки, медикаменти, алкохол, наркотици, заболявания на ендокринната система и др.) или органични (при сърдечни заболявания).
Видове аритмии:
- Тахикардия – ускорен сърдечен ритъм над 100 удара в минута. Синусова тахикардия се появява при различни физологични състояния (стрес, напежение, физическа активност и др.), възпалителни заболявания, структурни заболявания на сърцето, водещи до сърдечна недостатъчност или шок. Повишена сърдечна дейност може да се наблюдава и при прием на някои медикаменти, стимулиращи напитки или други субстанции. В случаите, когато синсуовата тахикардия е бързопреходна, не съществува риск за пациента, но ако учестеният пулс се задържа постоянно или води до изява на симптоматика, трябва са се търсят подлежащото заболяване и механизмът за възникаването му.
- Брадикардия – забавен ритъм под 60 удара в минута. Може да се дължи на генетична особеност (ваготония), която не е патология, физиологични състояния (сън, анестезия, тренирани индивиди), патологична при органични заболявания на съцето – остър миокарден инфаркт, хипофункция на щитовидна жлеза, повишено вътречерепно налягане, медикаментозна и друга интоксикация.
- Предсърдно мъждене – най-честата патологична аритмия (засяга над 33 милиона души в света) в клиничната практика и честа причина за хоспитализации. Предсърдното мъждене увеличава риска от инсулт 5 пъти и риска от сърдечна недостатъчност 3 пъти Най – честите причини за предсърдно мъждене са исхемична болест на сърцето, клапни пороци, тиреотоксикоза и др. Предсърдното мъждене се дели на остро (до 48 часа от началото му) и хронично (много често с неясна давност).
Според предприетата стратегия за поведение при ПМ може да се класифицира като пароксизмално (краткотрайни епизоди, които са спонтанно или с медикаменти регуларизирани до 7 дни от началото им), персистиращо (по продължителни епизоди над 7 дни, които често изискват по-продължителна и специфична медикаментозна регуларизация или осъществяване на електрокардиоверзио) и перманетно ПМ (когато не се предприема стратегия за възстановяване на синусов ритъм и пациента остава в трайна аритмия). Това ритъмно нарушение често води до тромбоемболични усложнения и изисква доживотен прием на антикоагулант (лекарства за разреждане на кръвта).
- Предсърдно трептене – най често е израз на органично увреждане на сърцето, но нерядко има екстракардиална причина – тиреотоксикоза, метаболитни нарушения, интоксикации и др.
- Екстрасистолия – „прескачания“ на сърцето. Екстрасистолната аритмия (предсърдна, нодална или камерна) е друго основно ритъмно нарушение на сърцето. Възникването на екстрасистоли се дължи на повишена активност на определен участък от миокарда. Те могат да бъдат с функционален и с органичен произход. Екстрасистолната аритмия често има преходен характер, но в някои случаи може да влоши качеството на живот на болните и изисква лечение.
- Камерна тахикардия и фибрилация – животозастрашаващи състояния, изискващи спешна намеса.
Симптоми при аритмия
Симптоми, които може да се проявят при неправилен сърдечен ритъм включват:
- усещане за сърцебиене или неравномерен пулс;
- лесна уморяемост;
- задух при малко усилие;
- световъртеж;
- слабост;
- замайване;
- чувство за несигурност;
- припадъци;
- болка или тежест в областта на гърдите;
- бледа кожа, изпотяване.
Колебания в ритъма на сърцето може има във всяка възрастова група. Хора с най-висок риск са тези с увреждане на сърдечните клапи, сърдечно-съдови заболявания, застойна сърдечна недостатъчност, хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм. Повишен риск има и при тютюнопушене, консумиране на големи количества алкохол, кофеин, при тежки физически упражнения, употреба на наркотици.
Нарушение на сърдечния ритъм може да настъпи остро и внезапно, както е при пароксизмална надкамерна тахикардия или да бъде хронично и продължително, както е при предсърдно мъждене. Понякога аритмиите протичат „тихо“ и се откриват случайно при профилактичен преглед или ЕКГ. Рискови фактори високо кръвно налягане и сърдечно-съдови заболявания; захарен диабет и нарушения в щитовидната жлеза; прекомерен прием на алкохол, тютюнопушене, кофеин; хроничен стрес и недоспиване; напреднала възраст.
Диагностика на ритъмните нарушения
- Физикален преглед - получаване на първоначална информация за ритъма на сърцето със стетоскоп.
- Електрокардиограма (ЕКГ) – основен метод за установяване на ритъмни нарушения. Електрокардиографията в 12 канала (ЕКГ) е широкодостъпен метод, който позволява относително точна диагностика при повечето РПН. Особено важно за точната диагноза е регистрацията на ЕКГ по време на епизода на тахиаритмия или брадикардия.
- Кръвни изследвания – с цел търсене на завишени или понижени показатели като електролитите, тиреоидни хормони и други стойности в кръвта, за да се види дали има нещо, което би могло да причини аритмия.
- Холтер ЕКГ мониториране – 24–48 часова регистрация на сърдечната дейност. Представлява запис на електрическата активност на сърдечната дейност за 24 часа. Осъществява се посредством малко устройство, преносимо обикновено на кръста под дрехите на човек и свързано с електроди, които са закачени с лепенки към гърдите. Изследването е с висока информативна стойност, нерядко спомага за поставяне на правилната диагноза и е в голяма помощ на лекуващия лекар.
- Имплантируемият loop recorder представлява малко устройство, което се имплантира подкожно и служи за получаване на продължителен запис на сърдечния ритъм. По своята същност това е мониторно устройство, което имитира дейността на продължителен холтер електрокардиография (холтерЕКГ) и дава възможност за регистриране на запис за повече от 24-72 часа. Възможността за получаване на запис в продължение на до 3 години дава изключително ценна информация на лекаря и пациента.
Loop recorder-ът се имплантира подкожно в областта над сърцето. Благодарение на продължителното време за записване на ритъма могат да бъдат регистрирани отклонения в сърдечния ритъм или потенциално опасни аритмии. Индикациите за поставяне на loop recorder са анамнеза за сърдечна аритмия, която не може да бъде регистрирана посредством стандартните методи. Освен това намира приложение при доказване на етиологията на необясними синкопи, при които се предполага, че се дължат на AV или SA блокове и сигнификантни камерни паузи.
- ЕКГ при проба с натоварване е друг метод за идентифициране на ритъмните и проводните нарушения на сърцето, те са провокирани или с физическо (велоерометър, тредмил) или с медикаментозно (добутамин) натоварване. Основното клинично значение на тази ЕКГ е устновяване на връзката между появилите се ритъмни и проводни нарушения и натоварването, връзката провокирана исхемия – ектопия, както и тест за функцията на синоатриален възел за хронотропна инсуфицеиенция. С нейна помощ се установява дали ритъмно – проводната патология е интермитентна, или постоянна, и има ли тенденция за влошаването и при натоварването.
- Електрофизиологично изследване – при сложни случаи, с продължителна давност на ритъмната патология и сериозна клинична симптоматика. При електрофизиологичното изследване, посредством катетри се достига до сърдечните кухини и се прави точен запис на електрическите импулси в сърцето.Чрез електрофизиологичното изследване, лекарят получава детайлна информация за пътя на електрическите импулси в сърцето и характера на самото заболяване, когато ритъмът не е нормален.
След като лекарят е локализирал огнището (мястото), което причинява аритмията, се преминава към лечение – аблация. Посредством специален катетър се прилага енергия, наречена радиофреквентна енергия, която води до загряване и изгаряне на това огнище. Освен нагряване, при някои аритмии се използват специално пригодени балони или катетри, чрез които се постига замразяване на огнищата, водещи до аритмия, и тяхното елиминиране.
- Ехокардиография (ЕхоКГ) е образно изследване за диагностициране на сърдечните заболявания с помощта на ултразвук (звукови вълни с висока честота), за да създаде в реално време изображения на сърдечните кухини, клапи, стени и големи съдове. Това е един от най-важните неинвазивни методи в кардиологията.
Съвременната ЕхоКГ включва няколко разновдности:
1. Едноразмерна;
2. Двуразмерна
3. Доплер ехокардиография в три варианта - с пулсиращ доплер, с продължителна вълна и цветен Доплер.
Едноразмерната и двуразмерната ЕхоКГ дават образа на сърдечните структури и техните движения (морфология и кинетика), а Доплер ЕхоКГ дава представа относно скоростта на кръвотока в точно определено място на сърцето. При наличие на ритъмни нарушения на сърцето, чрез електрокардиографското изследване може да се докаже или изключи наличието на структурна причина, засягане на сърдечните клапи или друга патология.
- Компютърната томография (КТ), известна още като скенер и компютърна аксиална томография (КАТ), е неинвазивно медицинско изследване, при което с помощта на рентгенови лъчи и компютърна обработка се изгражда детайлен образ на различни органи или анатомични зони на човешкото тяло
- Ядрено-магнитен резонанс - ЯМР, познат и като магнитен резонанс, е изследване, чрез което се получава образ на органите и структурите на тялото, като за целта се използва мощно магнитно поле и радиовълнова енергия. В много случаи ЯМР предоставя допълнителна информация за различни структури на тялото, които могат да бъдат изследвани чрез други образни методи - рентгенография, ехография, компютърна томография — но също така може да визуализира проблеми, които не могат да бъдат установени посредством други изследвания.
Методи за лечение
Терапевтичният подход е индивидуализиран и зависи от типа аритмия, симптомите и подлежащото сърдечно заболяване. Възможности за лечение:
- Медикаментозна терапия – антиаритмични средства, антикоагуланти.
- Електрическа кардиоверсия – за възстановяване на нормалния ритъм посредством електрически електрошок в контролирана медицинска среда.
- Катетърна аблация – минимално инвазивна процедура за „премахване“ на огнището на аритмията.
- Имплантируеми устройства – пейсмейкър или кардиовертер-дефибрилатор.
Ритъмните нарушения не бива да се подценяват – те могат да варират от безобидни до животозастрашаващи състояния. Ранната диагностика и правилният терапевтичен подход значително подобряват качеството и продължителността на живота. Редовните профилактични прегледи при кардиолог са ключът към навременното откриване и контрол на аритмиите.
Защо ранната профилактика е ключова?
Ритъмно – проводните нарушения са чести състояния в кардиологията. Тяхната диагностика съчетава множество физикални и инструментални методи. Освен медикаментозното лечение сериозна терапевтична алтернатива представлява катетърната аблация. Имплантацията на електрокардиостимулатор или кардиовертер-дефибрилатор представлява основен метод за рутинно лечение на редица проводни нарушения и рецидивиращи камерни тахиаритмии. Пациентите с РПН следва да бъдат оценявани и лекувани от екип от специалисти – общопрактикуващ лекар, амбулаторен кардиолог и кардиолог-електрофизиолог от специализиран център. Грижата за сърцето днес е инвестиция в здравето утре!
На тази страница може да промените избора си по всяко време след като се запознаете и прочетете